Последвайте ни в Google News Showcase
Достойнство - така може да се опише с една дума животът на Тодор Кавалджиев. Той не се продаде на комунистическата власт, а предпочете да лежи в "Белене“. Пазя много добри спомени от нашето съвместно управление. Светла му памет. Това сподели президентът Петър Стоянов (1997 - 2002) пред столичен ежедневник малко след като стана ясно, че Тодор Кавалджиев е издъхнал вчера на 85-годишна възраст.
Третият български вицепрезидент си отиде забравен и в мизерия. В последните години от живота си той получаваше едва 350 лв. пенсия за разлика от другите президенти и вицепрезиденти, които вземат персонални пожизнени пенсии от 1500 лв.
"Елате, г-н президент, да видите един беден вицепрезидент, когото оставихте без пенсия." Така Кавалджиев посрещна през юни 2011 г. тогавашния държавен глава Георги Първанов край сергията си за книги в местността Янини грамади. Там бе възпоменателният събор за 88 години от убийството на Александър Стамболийски. Без да отговори на репликата, Първанов си купи книгата на Кавалджиев "Алманах на Българския земеделски народен съюз" и още една книга за 27 лева.
С много болести, затворен вкъщи и пишещ книга - това бяха последните години на Кавалджиев. "Това бях аз - репресираният жестоко от комунистите, а не червен генерал или друг номенклатурчик. И понеже не ходя да се моля, нямам желание на никого да клатя шапка и си трая за пенсията", споделя приживе Кавалджиев.
Кавалджиев е заместник на Стоянов в периода 1997-2002 година. Роден е на 26 януари 1934 г. в село Главан, Старозагорско. През 1952 г. е изпратен в затвор в Хасково по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж (ЗМС) в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е два пъти в лагер в Белене.
Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител. Опелото ще бъде утре от 11 ч. в църквата "Св. Седмочисленици" в столицата. Поклон пред паметта му!
