Нямам близки, инвалид съм, ходя с два бастуна и едва виждам
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Искам да ви разкажа моята тъжна история. 5 години пиша и искам да докажа истината, но никой не ми обръща внимание. В безизходица съм. Целта е обикновените хора, които нямат връзки и пари, да не страдат, когато се опарят от крадци и мошеници. През 2012 г. си счупих крака и претърпях тежка операция. Докато бях в болницата, най-близката ми приятелка Цвета ми открадна 1300 лв., които съм събирала с много труд, глад и икономии, за да си направя зъбни протези и малък ремонт. Тези пари тя отчита пред полицията и прокуратурата с хвърчащи бележки, саморъчно написани от нея, а прокуратурата я оправдава и ми пише „неизвестен извършител”. Тази жена ми е откраднала и златните бижута. Изпратила съм 7 жалби и никой не си направи труда да дойде у дома и да види откъде са откраднати тези неща.
Във Варна на плажната ивица застреляха едно куче и се струпаха полицаи и прокуратура, а се оказа, че аз съм най-долното същество в тази държава. Нямам никакви близки, инвалид съм и ходя с два бастуна. Сърдечно болна съм, с високо кръвно, не чувам и малко виждам. През 2013 г. се явих на ТЕЛК за слуха, дадоха ми 35%, не бях доволна и обжалвах, а те се вбесиха. След 2 години пак се явих, защото въобще не чувам. Разхождаха ме през Пазарджик и София, докато накрая ми казаха, че ще спрат и тези 19 лв., които получавам от социални грижи. Това е гавра с болните инвалиди.
Мария Костова, Пазарджик
