Личният треньор на Елица Янкова откровено за подводните камъни в работата с жени, хейтърите, Рио, треньорската професия и бъдещето
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Петър Касабов, личен треньор на бронзовата ни медалистка в борбата от олимпийските игри в Рио Елица Янкова, даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+.
ЗА НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
"ПОДВОДНИТЕ КАМЪНИ" В РАБОТАТА С ЖЕНИ
Важното е да ти повярват. Веднъж като ти повярват, вече е лесно да се работи. Проблемът е докато това се случи и започнат да печелят победи, успехи и медали. Тогава вече много по-лесно се работи. Много се натоварват, издържат, но в един момент решават, че им идва трудно и трябва да ги оставиш малко да починат. Да чукна на дърво, по време на подготовка няма женски капризи. С повечето момичета работим доста дълго време. Първоначално имахме проблеми от това естество, но с времето се изкорениха.
ЗА ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В БОРБАТА С ЕЛИЦА ЯНКОВА
Всичко започна с един лагер. Бях старши треньор в националния отбор за кадетки и девойки, а тя беше в състава. Не беше първи избор, но се трудеше дори повече от титуляра. Видях, че има потенциал, желание да става голяма и реших да я привлека в София. Говорих с родителите ѝ, срещах се с тях. Естествено, те бяха притеснени на тази възраст да пуснат детето си в София, но явно съм успял да ги убедя. Най-отличителните качества на Елица са голям дух, борбеност, борба докрай, не се отказва. Не знам някой спортист да няма притеснение преди състезание. Изключение са тези, които са отишли "да се разходят". Имаш ли претенции да взимаш медали, нормално е да си притеснен. Важно е как ще го преодолееш.
ЗА НАЙ–СИЛНОТО СЪСТЕЗАНИЕ
В Рио беше най-силното ѝ състезание. Успя да хване и колумбийката, и аржентинката. Тренирали сме с тях, но не сме имали възможност да ги пробваме на състезание, където е съвсем друго. За мен донякъде беше изненада. Тя се върна от тежка контузия, беше първо състезание за нея.
ЗА НЕГАТИВНИТЕ КОМЕНТАРИ В МЕДИИТЕ
Много им беше трудно и на момичетата, и на нас. Бяхме в един апартамент без телевизор. Постоянно се ровеха в интернет. Казваха, че не четат какво се пише, но много им влияеше. Опитвахме се със старши треньора Серафим Бързаков да сменяме темата, да говорим за други неща. Но ето, че Елица успя да се отърси от това напрежение, докато при другите момичета - Мими Христова и Тайбе Юсеин, не успяхме. Христова, на която съм личен треньор, още не е преживяла отпадането си в първи кръг на олимпийските игри. В борбата винаги сме си казвали, че трябва да минем първата среща. Оттам насетне напрежението отпада, влизаш в състезанието и се отварят новите хоризонти. При нея имахме проблем, че и тя не се е борила с тази монголка. За първи път я хваща, а тя въобще не е слаба, доста титулуван състезател. Имахме голям шанс да я победим, но...
ЗА РИО
Ние като колектив се абстрахирахме от проблемите. Леглата бяха удобни, апартаментът - широк. Можеше да ядеш, каквото искаш. Опитахме се да се настроим и да мислим само за състезанието. Предупредиха ни да не напускаме олимпийското село, да избягваме разходките по центъра. Направихме едно-единствено излизане. Отидохме до статуята, но там нямаше никакви проблеми. Взеха ни с един микробус, закараха ни точно в подножието на статуята. Имаше охрана - военни с автомати, но нямаше никакво напрежение относно това нещо.
ЗА ПОДХОДА
Лесното при мен е, че съм ги поел от малки тези момичета - и Мими, и Елица. И двете бяха 15-16-годишни. Споделят си всичко с мен, всякакъв вид проблем, без значение дали е с момче, финансов или друг.
ЗА ТРЕНЬОРСКАТА ПРОФЕСИЯ
Не знам дали ще прозвучи нескромно, но има деца. Не са много, но има. Важно е едно дете да се запали - да влезе веднъж в залата, да дойде на състезание, да се сбори...На мен работата ми е да наблюдавам. На състезанието да виждам децата. Има три възрасти - момичета, кадетки и девойки и аз като видя едно дете, дори и да не стане шампион, както е била Елица примерно, като видя характера, хъса, с който побеждава или губи, как реве... Като се види, че това дете има желание, нещата вече се случват.
ЗА РАБОТАТА С ФЕДЕРАЦИЯТА И С КЛУБ "ЛЕВСКИ"
От федерацията само мога да съм доволен, че са ми дали шанс да работя хем като треньор в спортното училище, хем като треньор за националния отбор. Винаги всичко ми е осигурявано. Никога не съм имал проблеми. Не съм искал някакви извънземни неща, но това, което ми е потрябвало, ми е било дадено. Колкото до "Левски" - имаме си спортното училище. Директорката ни разбира, защото отсъствам доста дълго време заради лагерите на националния отбор. Дано да сме успели да я зарадваме, защото и Елица е завършила това спортно училище.
НАЙ–КРИТИЧНОТО ВРЕМЕ
В началото на годината имахме малко проблеми, но като започна вече сезонът, като влязохме в състезателен период, вече нямаш време да се притесняваш за каквото и да било. Просто се концентрираш, следваш си стъпало по стъпало. Първо беше републиканското, на което трябваше да се реши разширения състав на националния отбор. След това отидохме на лагер, дойде "Дан Колов", там се решиха много въпроси - в отделните категории кой къде е. Дойде европейското, където и Мими Христова, и Елица Янкова спечелиха бронзови медали. Най-голямото напрежение, а вече започна да се натрупва и умора, дойде за квалификацията за олимпиадата. Беше доста трудно, защото само финалистките взимаха квота, но и двете успяха още на първата квалификация. Спечелиха квотите и вече мислехме само за Рио.
ЗА ЖЕНСКАТА БОРБА
Подценяване има само при великите сили - Русия, Азербайджан. Колкото и да има тактика при жените, за 10-15 секунди може да се преобърне срещата надолу с главата, както беше и финалът с Елица. Водеше 7:2 и вече бях почти спокоен, че всичко ще приключи нормално, но беше инфарктна среща.
ЯПОНСКАТА ШКОЛА В БОРБАТА
Преди две-три години на световното първенство за девойки в осем категории, те направиха шест шампионки. Гледам ги във фоайето на хотела всичките наредени една до друга и треньорката застанала отпред и нещо им се кара. Не знам дали така си говорят, такъв им е тонът, но всичките бяха с наведени глави. Не знам какво иска още от тях! Но това е уважението, респект към треньора. Моето виждане е, че в един отбор трябва да има ред, дисциплина, респект към треньорите и тогава ще се получат нещата.
ЗА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ
Радвам се, че съпругата ми ме разбира и ми помага много като ми дава спокойствие. Приятелка е с всичките ми момичета. Не са само Мими и Елица. В спортното училище имаме още 15 момичета. По-малките не ги познава, но с по-големите е приятелка. Хем е близка с тях, хем им е подкрепа във всеки един момент. Баща съм на две момичета. Голямата е ученичка, сега ще бъде в четвърти клас. Съпругата ми се оправя самичка аз като съм по лагери. Води я на училище, връща я. А малкото бебе е на 2,5 години. Много се радвам, че ми помага.
ЗА БЪДЕЩЕТО
Мими и Елица ще успеят и ще продължават напред. Сигурен съм, че ще имат още доста медали, само да са живи и здрави да ги опазим от контузии. Отдолу идват още. Миглена Селишка също е доста титулувана състезателка. Двете с Елица са в една категория. Постоянно се натискат и така израстват. Ще има конкуренция. Да не забравяме и Тайбе, защото тази година може и да не ѝ се получиха нещата, но аз мисля, че като си почине, ще продължи напред и ще ни радва.
