ЛОШО! 8 млн. лева забавени заплати и обезщетения от началото на годината
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо 8 млн. лева са забавените заплати и обезщетения за първите четири месеца на 2017 г. Тези данни обяви изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда” Румяна Михайлова, съобщава Дарик.
По думите й от януари до април тези случаи са се увеличили в сравнение със същия период на 2016 г. Сред основните причини за забавяне на заплатите, изтъкнати от работодателите, са междуфирмената задлъжнялост, задължения към банки, запори на сметки.
От януари до април 2017 г. забавените възнаграждения и обезщетения са 7,8 млн. лева, обяви Румяна Михайлова. По думите й забавени пари, които са изплатени след намеса на контролния орган са 2,1 млн. лева.
"През първите четири месеца на 2017-а година чисто математически случаите спрямо предходната година са се увеличили. За първите четири месеца това са 214 предприятия, които са забавили възнаграждения. Част от тези предприятия, не бива да забравяме, са от миналата година, в които сме влезли тази година на проверка", поясни тя.
Михайлова обясни, че статистиката на предприятията, неплатили навреме на работниците си е свързана единствено с контролната дейност, затова броят им може да е различен. "Вероятно броят на предприятията, забавили възнаграждения и неизплатили на работниците си такива, е доста по-голям, но в практиката си сме установили, че когато периодът на забавяне е повече от два месеца, винаги научаваме, ако не от конкретен жалбоподател, дори да е анонимен сигнала, чрез медии или представител на работниците. И ако някой във времето 2-3-5 месеца не е получил заплата, а при нас не е достигнала тази информация, смея смело да твърдя, че това се дължи на някой нерегламентирани практики", коментира Михайлова.
Сред причини за забавяне на заплати и обезщетения, посочени от работодателите, тя посочи междуфирмената задлъжнялост, задължения към банки и други кредитори, запори на сметки или учредяване на особени залози, липса на пазари.
Причината за забавяне на заплати в здравните заведения е липса на обезпеченост на дейността със средства от Здравната каса, а при учебните - недофинансирани делегирани бюджети, допълни изпълнителният директор на Инспекция по труд.
