ЛОШО НИ СЕ ПИШЕ! Експерти алармират: С предложените параметри за Бюджет 2027 в обозримо бъдеще няма да излезем от дълговата спирала
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Високите енергийни цени, бюджетният дефицит и забавянето на икономическия растеж поставят България и Европа пред сериозни предизвикателства. Това заяи икономистът Кузман Илиев относно дизеловата сделка между САЩ и Русия и отражението ѝ върху европейската икономика.
Според него икономическият ефект от сделката може да е ограничен, но диалогът между Вашингтон и Москва е положителен сигнал. "Санкциите, икономическата война, постоянните опити да се руши, а да не се гради, само отежняват обстоятелствата в икономиката“, заяви Илиев пред "Евронюз България".
Зам.-председател на АИКБ Кирил Бошов акцентира върху бюджетната политика и необходимостта от ограничаване на дефицита. По думите му предложената бюджетна рамка за 2027 година не показва съществена промяна, а приходите продължават да се търсят основно чрез увеличаване на данъците и осигурителните прагове.
"Не случайно нашата организация настоява бюджетният дефицит за следващата година да бъде 2% и смятаме, че е напълно възможно да се достигне до балансиран бюджет до 2029 г. По начина, по който се предлага сега - с растящ бюджетен дефицит, растящ дълг, растящи разходи за лихви, ниска производителност на труда и изпреварващо увеличаване на доходите, не смятам, че в обозримо бъдеще ще излезем от спиралата, в която сме тръгнали", заяви той.
Експертът добави, че бюджетът, който се обещава от кабинета, е твърде нереалистичен по отношение на дефицита: "Ако икономиката не расте с добри темпове, дефицитът догодина ще бъде още по-голям. Самият факт, че всяка година залагаме дефицит след дефицит, означава, че сме се пристрастили към дълга и към потреблението. Моделът ни е тотално сбъркан - няма излизане, няма радикални реформи".
Бошов предупреди и за рисковете от облагането на т.нар. свръхпечалби, което според него може да се отрази негативно на инвестициите.
Сред основните разногласия между работодатели и синдикати остава минималната работна заплата. "Минималната работна заплата трябва да е пряко свързана с производителността на труда", посочи Бошов. По думите му през последните пет години доходите и минималната заплата са нараснали значително по-бързо от производителността.
"В Сингапур имат по-различен модел на минимални прагове по професии, съобразени с квалификацията. Така те са много по-близо до реалностите. Там работодателите, синдикатите и държавата наистина могат да седнат на една маса, вместо държавата сама да взема решения и всеки път да неглижира работодателите и синдикатите.
Тази формула сега е напредък все пак. Започва да се мисли за производителността на труда. Преди минималната работна заплата беше автоматично 50% от средната брутна заплата. Когато включиш София в уравнението, това смазва регионите в България, които са по-бедни. И това беше грешка. Все пак някои неща се случват в правилната посока.
Времената на ниски лихви, ниска инфлация, правителствата си харчат, хората взимат кредити за ипотеки, живеят добре и т.н., приключи това", предупреди Илиев. Според икономиста по-високите лихви ще оскъпят обслужването на дълга и ще затруднят домакинствата и бизнеса.
Бошов призова за повече инвестиции в инфраструктура и за привличане на частен капитал към големи проекти, вместо икономическият растеж да се финансира основно чрез нови държавни разходи. По думите му България трябва да се стреми към растеж от поне 4% годишно, за да се доближава до средните икономически показатели в Европейския съюз.
