Лъсна цялата истина за заместниците на Андрей Янкулов в правосъдното министерство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Назначенията във втория ешалон на служебното правителство продължават тенденцията избраните кадри да са директно спуснати от ППДБ или да са свързани с партийната коалиция и неправителствени организации.
Подобен е примерът с назначените в понеделник двама заместник-министри на правосъдието – съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев и прокурорът от териториалното отделение към Районната прокуратура в Радомир – Георги Балков, пише "Епицентър".
„И двамата са млади, но успоредно с това вече са натрупали опит, респективно в съда и прокуратурата. Имат позиция за необходимостта от качествена промяна в правосъдието, която са заявявали и, убеден съм, ще отстояват и занапред въпреки трудностите, които ги очакват“, побърза да ги похвали служебният вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов в профила си във Facebook, подчертавайки, че изборът му е личен.
Хвалебствията на Янкулов очевидно се опитват да прикрият неудобните факти в биографията на двамата магистрати, „скочили“ в дълбоката политика, по подобие на самия него преди повече от 10 години, когато от прокурор стана заместник-министър на Христо Иванов в Министерството на правосъдието.
Прокурорът от „статуквото“
Очевидно за Янкулов е достатъчно, че прокурор Георги Балков се е присъединил към подписка в подкрепа на своя бивш началник – отстранения окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов, който от своя страна атакува и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, за да бъде „награден“ с висок пост в изпълнителната власт. Това, което Янкулов пропуска, обаче, е, че кариерното израстване на Балков се дължи именно на лоялността му към статуквото, с което като служебен правосъден министър доскорошният правен експерт на „Антикорупционния фонд“ многократно декларира, че ще се бори.
Като прокурор в Плевен в периода 2017–2020 г. Балков попада под опеката на Владимир Николов, който тъкмо става председател на Асоциацията на прокурорите в България. Това се случва в мандата на бившия обвинител №1 Иван Гешев, като след избора на Николов съсловната организация плътно обслужва интересите на Гешев до предсрочното му освобождаване през юни 2023 г. Непосредствено след избора на Николов за председател на прокурорската асоциация Георги Балков е командирован в най-голямата районна прокуратура – Софийската, а след това е пратен в Радомир. Това обяснява и днешната подкрепа на Балков към медийните изяви на Владимир Николов, свързани с атаките му срещу Сарафов.
Всичко това сочи, че Балков е препоръчан на Янкулов от самия Владимир Николов, който, след като години наред е крепил „статуквото“ в съдебната власт, изведнъж се обяви за мъченик и с революционен устрем започна да атакува и.ф. главния прокурор.
Някак си удобно Янкулов пропуска доста съществен недостатък в професионалната биография на новия му заместник. През 2023 г. Георги Балков се кандидатира в националната процедура за европейски делегиран прокурор. Той е един от седемте, които настоящата Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет одобрява. Това е същата Прокурорска колегия, която Янкулов не пропуска да атакува като „пазител“ на статуквото в съдебната власт. През октомври 2023 г. номинацията на Балков, заедно с тези на още шест магистрати, е изпратена на вниманието на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, но през декември обвинителят от Радомир получава отказ. Макар формално от Европейската прокуратура да не обявяват мотиви за отрицателните си решения, те най-често са свързани с липсата на интегритет и необходимия юридически стаж сред номинираните магистрати. По-късно ВСС изпраща допълнителна информация на Кьовеши по кандидатурата на Балков и на още двама номинирани, но в началото на 2024 г. последва втори отказ от Люксембург. Отказът засяга единствено номинацията на Георги Балков – другите двама прокурори са одобрени. Случаят е изключително показателен, защото екипът на Лаура Кьовеши два пъти отказва да назначи Георги Балков, но това не пречи Янкулов да го издигне за свой заместник.
Новият заместник на правосъдния министър Георги Балков е син на пенсионирания съдия от Окръжен съд – Русе Петър Балков, който през 2010 г. става популярен, след като е заснет пиян в нощен бар „Мулен Руж“ в дунавския град. Съдията крещи на охраната, че е „най-корумпираният съдия в България“.
ССБ - политическото крило на ППДБ в съдебната власт
Съдия Андрей Георгиев е изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България. Той е поредният кадър на съсловната организация, който получава пост в изпълнителната власт, когато тя се контролира от ППДБ. През 2014–2015 г. в Министерството на правосъдието влезе тогавашният заместник-председател на организацията Петко Петков, който изчезна от публичното пространство, след като в мандата на Христо Иванов бе проведен конкурс за нови нотариуси. Петков беше ръководител на комисията, провела конкурсната процедура. По-късно от квотата на ССБ през правосъдното министерство преминаха Емил Дечев и Юлия Ковачева. Днес Дечев, който е председател на Контролния съвет на ССБ, ръководи служебно МВР и провежда чистка на ръководния състав на ведомството, назначавайки на високи постове кадри, свързвани с ППДБ. Всичко това сочи, че ССБ в действителност е политическото крило на ППДБ в съдебната власт, макар същата да трябва да не е политизирана. ССБ от години контролира и върха на съдебната власт, тъй като втори пореден председател на Върховния касационен съд – Галина Захарова, подобно, дори и повече от Лозан Панов, изпълнява безпрекословно всяко искане на организацията или прокарва интересите ѝ, било през Съдийската колегия на ВСС, чрез публични изяви или дори през тълкувателни решения на Върховния касационен съд.
В юридическите среди се коментират две обстоятелства, свързани с новия заместник-министър на правосъдието Андрей Георгиев. Първото е, че по негово сезиране Съдът на Европейския съюз излезе с решение, с което обезсмисли съществуването на Инспектората към съдебната власт, който е с отдавна изтекъл мандат. ИВСС не може да образува дисциплинарни производства спрямо съдии, които протакат във времето приключването на делата си, без това да е мотивирано. Затлачването на дела е „запазена марка“ на активистите от Съюза на съдиите в България, като типичен пример в тази посока е бившият председател на организацията Мирослава Тодорова. За последно стана ясно, че тя бе проточила дело, свързано с Борислав Сарафов. Единствено искането на и.ф. главен прокурор за отвод на Тодорова принуди съдийката да се произнесе по казуса, макар и със сериозно закъснение. На практика с питането на Андрей Георгиев и последващото произнасяне на СЕС, поне до избора на нов съдебен инспекторат, съдиите, които бавят делата в нарушение на процесуалните правила, няма да имат притеснения от проверки.
През 2021 г. с гласа на съдия Андрей Георгиев, с 3 на 2 гласа, състав на Софийския градски съд оправдава Йоан Матев за убийството на ученика Георги Игнатов в „Борисовата градина“ в София. Адвокатът на Матев – Ина Лулчева – изразява силно задоволство от решението на съдебния състав. В последните години Лулчева и нейните съдружници в адвокатската кантора са отдадени на това да защитават пред съда политическите лидери от ППДБ, които имат различни обвинения – Кирил Петков, Лена Бориславова, Божидар Божанов, Благомир Коцев и други. Лулчева е редовен говорител на протестите на „Правосъдие за всеки“ и активно подкрепя политическите инициативи на Съюза на съдиите в България, както и лобистките действия на „Антикорупционния фонд“, откъдето идва и самият Андрей Янкулов. Последната активност на Ина Лулчева е свързана с опитите за публичното оневиняване на участниците в педофилската секта „Петрохан“ и връзките с нея на фигури като столичния кмет Васил Терзиев, бившия министър на околната среда Борислав Сандов и други лица, свързани с ППДБ.
Двете назначения в МП са ярък пример за задкулисно кадруване, раздаване на постове за участие в организирана кампания срещу върховете на прокуратурата, както и за сериозни, но недопустими по силата на Конституцията политически и лобистки обвързаности на действащи български съдии.
Изглежда парадоксално, но в действителност „борбата със статуквото“ се реализира от кадри на същото това „статукво“, при това отхвърлени като неприемливи от европейски институции.
