Любен Дилов се почувства неудобно, че е гласувал "за" идеята на ПП за "ремонт на оръжия" и се обясни на избирателите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатът от ГЕРБ Любен Дилов, очевидно почувствал се неудобно, че е подкрепил безумното предложение на ПП за "ремонт на оръжия", се обяснява и почти извинява на избирателите си, че е гласувал "за" в публично обръщение. Чест прави на г-н Дилов, че поне обяснява вота си за разлика от своите колеги от парламентарната група на ГЕРБ, които уж бяха твърдо за предоставяне на оръжие.
Ето целия текст:
Скъпи гергьовци, уважаеми колеги,
Редно е да обясним как и защо се стигна до това, че вашият представител в 47-то Обикновено народно събрание беше принуден да гласува нелепото предложение на „Продължаваме промяната“ за Украйна, след като те отхвърлиха нашия проект и предложението на „Да, България“, които бяха много по-ясни и политически по-издържани.
Нещо повече: ако не бяха ДПС, предложението на „Продължаваме промяната“ щеше да бъде безпрецедентен по характера си акт на неуважение към Народното събрание, защото в проекта за решение, беше цитиран входящия номер на писмо на украинския посланик. Такова неща не се е случвало и по времето на Тодор Живков - в решение, в закон на българския парламент да се цитира писмо на чужд дипломат. И дори не като мотив, а като част от диспозитива на решението.
Още нещо: това решение е напълно ненужно. Министерският съвет има всички правомощия сам да вземе решение и да го провежда. Други страни, предоставили военна и хуманитарна помощ на Украйна не са търсили и използвали собствените си парламенти като смокинови листа на своите правителства.
И най-срамното: скопеното решение, което бях принуден да подкрепя е такова, защото целта му е да кажем на света "подкрепяме Украйна", да кажем на БСП "не даваме оръжие", за да останат в коалицията (въпреки че госпожа Нинова от 2 месеца разрешава износа на специална продукция за Украйна през трети страни). И да даде индулгенция на „Да, България“, че все пак ще дадем и някаква военна помощ. Всъщност това решение не решава външнополитически проблеми, а крепи управляващата коалиция и това е целият му смисъл.
И сега защо все пак го подкрепих?
Защото България трябва да има относително единно лице пред ЕС и НАТО, дори когато овластените лица да я представляват са палячовци, които трудно формират изречение с подлог и сказуемо на който и да е език.
Защото помощ на България за Украйна е важно условие за това на коя маса за преговори и от коя страна на масата ще застане България, когато тази война свърши.
А войната ще свърши и няма да бъде спечелена нито от Украйна, нито от Русия. Но е много важно, когато се седне на масата за преговори, от страната на Украйна да седят ЕС, САЩ, цивилизования свят. И България също да е от тази страна.
Една историческа аналогия със събитията през 1938-а година се налага все по-ярко. Ако в Мюнхен тогава една обединена Европа беше казала на Хитлер: "Не, няма да вземеш Судетите. Няма да влезеш безнаказано в Чехия", вероятно Втора световна война нямаше да има.
И днес Европа, ако е извлякла някакви поуки от собствената си история, то трябва да каже същата на Путин: "Не. Няма да вземеш повече части от Украйна. Не можеш да нападаш независими европейски държави, без да се изправиш срещу цяла Европа и - надявам се - срещу целия цивилизован свят".
Затова и аз бях принуден да подкрепя това нескопосано решение на нашия парламент, въпреки сериозните ми несъгласия с него.
Нямам никакво съмнение, че неутралитет по този случай няма как да има. С война на 300 км от нас няма неутралитет!
С война на територията на Европа, няма как България да бъде неутрална, ако продължава да мисли себе си като европейска държава.
Дори Република Северна Македония ясно и категорично заяви позиция по отношение на военната помощ за Украйна.
Не случайно споменавам този факт, защото само след един месец ще се пържим на поредния бавен огън, стъкмен от недодяланото ни правителство - отмяната на ветото за членството на РСМ в ЕС. И тогава ще е важно България да е имала ясна позиция за Украйна, с надеждата да бъде чута и ясната ѝ позиция на Северна Македония.
Оставям настрана подозренията, че управляващите нямат единна позиция за Македония, както нямаха и за Украйна. И продължават да нямат. И това не са подозрения, а факт, заявен от действащия външен министър на Република България на закрито заседание на парламента.
С две думи: нямаше как Движение Гергьовден да не потвърди цивилизационният избор на своите сънародници, направен във времена, далеч преди печалния немокаетлък, който управлява днес да се възцари. Нямаше как да не изядем и тази жаба, бавно сварена на вътрешнокоалиционния бавен огън, на който се варим всички вече 6 месеца.
Бъдете здрави! Скоро е Гергьовден!
