Любомир Кючуков: Рано е да се твърди, че има рестартиране на българо-руските отношения
Последвайте ни в Google News Showcase
Рано да се твърди, че има рестартиране на българо-руските отношения, но е очевиден стремежът да се стъпи на една по-позитивна основа. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи в ефира на Радио „Фокус“. Според него тепърва ще се види дали това ще започне процес или ще остане епизод.
„Посещението на Медведев може да се анализира в два плана. Двустранен и геополитически. Първият беше водещ за осъществяване на самата визита, а вторият определяше рамката, в която тя се проведе. Ако говорим за двустранния план, то като че ли този път може да се говори за нещо по-различно. Това е очевидното желание от българска страна този път нещата да започнат да се случват. С други думи един достатъчно ангажиран български подход. Не става дума само за газ, въпреки че той се превърна в централна тема. Говорейки конкретно за енергийните проекти и по-скоро за „Турски поток“, очевидно интересът е български и съответно България трябва да осигури изпъленинето на европейските изисквания“, коментира Кючуков. По думите му от друга страна е съгласието в рамките на самия ЕС за осъществяването на този проект. „Бих казал, че условията днес са по-благоприятни, отколкото случая с „Южен поток“. Германия засега удържа „Северен поток“ срещу силния политически натиск, като включително създава и прецедентна база за съвместяването му с европейските изисквания“, каза Кючуков.
„В двустранен план е все още рано да се твърди, че има реално рестартиране на отношенията след обявените амбиции в тази посока през май 2018 г. по време на посещението на българския президенти премиер“, каза още Кючуков. По думите му поне е доста очевиден стремежът да се стъпи на една по-позитивна основа. Според него всичко това, което се е натрупало в двустранните отношения е функция от геополитическия ракурс. „Бих казал, че тук вече действително на България предстои да се определи къде стои, но изборът не е този. Той е друг. Не става дума за избор между Европа и Русия, както често се внушава. Реалният избор все повече се очертава между проевропейското и проатлантическото начало в самата Европа. Дотолкова, доколкото избор за България между Европа и Русия на практика не съществува. България отдавна е член на ЕС и НАТО и няма сериозна политическа формация, която да поставя под въпрос това членство, още по-малко замяната му с нещо по-различно“, обясни Кючуков.
Според него от друга страна този въпрос е вътрешно генериран. Кючуков отчете, че той се използва изцяло за вътрешнополитически цели. Той посочи, че това има негативен бумерангов ефект върху България и се налага страната ни да се оправдава от рода на това, че не е „Троянски кон“. „Реалният избор на България вече е друг и той е свързан с динамиката в евроатлантическите отношения, с прегрупирането вътре. От гледна точка на Европейскат асигурност в Европа все по-ясно се оформят две визии. Първата бих я нарекъл проатлантическа, която вижда основните рискове за сигурността си от страна на Русия, в този смисъл тя е антируска“, допълни Кючуков и визира Прибалтика и Полша. Кючуков обясни, че втората част от Европа търси взаимодействие с Русия – Германия, Франция и страни от Централна и Южна Европа. „Тук е изборът, който трябва да направи България – в коя от двете визии тя вижда повече надежди за своята сигурност“, каза още Кючуков.
