ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Страхувам се, че уличните протести, които в началото зарадваха душата ми, ще се превърнат в политически водевил", пророкува пред "Ретро" поетът Любомир Левчев. От няколко месеца поетът е пленник на тежко заболяване и рядко напуска столичния си дом. Това обаче не пречи да бъде сред най-верните корективи на днешното объркано време - макар и онлайн. Първата му стихосбирка носи заглавието „Звездите са мои“ и е издадена през 1957 г. Следват "Завинаги", "Позиция"... и така до 2013 г. - "Тъжна светлина”. Над 70 негови книги са преведени в 36 страни. Автор е и на три романа: „Убий Българина!”, „Ти си следващият” и „Панихида за мъртвото време”, които предизвикаха много дебати сред обществото.
Интервю на Румяна Стефанова
- В последните месеци сме свидетели на грозни политически игри и непристойно задкусилие на партийни лидери. Ще дочакаме ли някога надписът над парламента „Съединението прави силата” да стане реалност за българските политици?
- Девизът на българския парламент „Съединението прави силата” има доста странна, поучителна съдба. Той е бил въздиган от колонии, борещи се за независимост. Френските поселения в Северна Америка, наричащи себе си Акадия, се надявали да се превърнат на Аркадия, но не са успели. От тази мечта е останал орлеанският джаз.
През ХІХ век френскоезичните валонци и разбунтуваните фламандци изведнъж се почувствали белги в една държава, наречена Белгия. Смята се, че от тях сме заимствали девиза за съединението, което ще ни направи по-силни. Но какви белги? Този девиз като че ли е измислен от великия хан Кубрат с неговия сноп. Дали сме запазили завета жив? Сега ние трябва да отговорим или да погубим националния идеал. Уинстън Чърчил, който познаваше историята, а беше чел и Хегел, казваше: "Историята ни учи, че никой не се учи от историята". Световните войни доказаха, че българските политици са между тези неучещи се. Създадена от няколко могъщи народности, България се нуждае от могъщи водачи. И дори емигрантите й да приличат на Ботев и Левски, да могат да кажат като Шарл де Гол: "Аз съм за обединена Европа – от Атлантика до Урал, Европа на отечествата".
- Кога душата на поета проплаква: „Може би заприличал съм вече на безплодно растение с въздушни корени”?
- Не обичам плачливите души. Дори когато пишеш последната си книга, казвай, че не е последна. Само че времето ни стана някак си плачливо.
- Наскоро направихте откровението, че се срамувате от БСП. Какво ви накара да кажете тези тежки думи?
- Точният текст на отговора ми е: „Да, това ми е свободата. Свободата ми е да кажа, че понякога се срамувам от тази партия.” Идеите за равенство, братство и свобода не препоръчват да бъдеш безсрамник. Трябва и да се срамуваш понякога, когато видиш, че хората нямат пари за хляб.
- Хората на улицата искат оставката на правителството „Орешарски”. Трябва ли то да си ходи?
- Страхувам се, че уличните протести, които в началото зарадваха душата ми, ще се превърнат в политически водевил, преди да се е вдигнала завесата на историческия смисъл.
- Защо интелектуалците от „по-старото” поколение мълчат в тези смутни времена?
- Може би защото имат горчив опит от неясни, измамни надежди.
- Синът ви Владимир Левчев обаче беше сред протестиращите. Какво разделя баща и син?
- Синът ми си има свои учители. Може би една от заповедите на човешката природа гласи: „Бъди различен!”. Баща ми умря, когато бях на 10 години. Той беше лекар, верен на Хипократовата клетва. А аз се учех от съветите на Хемингуей.
- За какво си говорите с внуците?
- Внуците ми Яна и Боян живеят дълго време в чужбина. Разговорът с тях ми липсва. Това е българска драма. Но ето как си говорим. Връщаме се от село в града. Внукът ми седи на задната седалка на автомобила. Маха с ръка и говори: Довиждане, Родопи. Довиждане, село. Аз пак ще дойда и ще ви донеса подарък. Аз се обаждам иззад волана: Какъв подарък може да направиш ти на една планина? Внукът ми е затруднен и преминава на английски: Special. Бих искал да видя какви специални подаръци ще донесат нашите деца и внуци на България, когато се върнат.
- Познавате творци от световна величина. Сигурно пазите много спомени. Кой все пак ви се иска да разкажете всеки път, когато ви зададат подобен въпрос?
- На въпроса ви няма да отговоря. Защото подтиква към самохвалство. А имам да казвам нещо по-важно. Искам да поздравя своите връстници от България, а защо не и от цял свят. И да им благодаря за достолепието, с което преживяха този свят. Гордея се в вас!
