Любомир Талев ексклузивно за ПИК след провокацията в Благоевград: Берем плодовете на антибългарската политика на БКП в Македония
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 30 октомври т.г. станахме свидетели на поредната провокация от македонска страна – откриването на т.нар. македонския културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград в присъствието на лидера на парламентарната опозиция в Република Северна Македония /РСМ/ Християн Мицкоски и на главния секретар на президентството на РСМ Миле Бошняковски. Нищо че потомците на Вапцаров изразиха несъгласието си с този акт, тъй като поетът и те самите винаги са се самоопределяли като българи. Нищо че както агенция ПИК отрази, кметът на Благоевград обяви „клуба” за нелегитимен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за устройство на територията за културен дом. Нищо, че организацията, която стои зад откриването, е регистрирана в Канада и няма нищо общо с правителството на РСМ. Най-сетне нищо, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Конституцията на Република България териториалната цялост на страната ни е неприкосновена, а според изнесената в медиите информация, лицата в България, стоящи зад откриването на „клуба”, са със сепаратистки прояви и работят за отделянето на Пиринска Македония от България.
Важното за организаторите на въпросното събитие бе да извършат провокация, с която да минират крехките шансове за постигане на разбирателство между България и Северна Македония в рамките на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 г. между министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие, и да „отмъстят” за скорошното откриване на български културни центрове в Битоля и Охрид. Които центрове впрочем са подложени на засилваща се репресия от страна на властите в РСМ, които желаят да забранят кръщаването им с имена, възприемани отрицателно в югозападната ни съседка.
Отделен е въпросът какво отрицателно могат да видят от македонска гледна точка северномакедонските власти в личностите на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов и на НВ Цар Борис III Обединител, на които бяха кръстени българските културни центрове съответно в Битоля и Охрид. Първият е отдал живота си на борбата срещу посърбването на Македония и промяната на националната идентичност на тамошното население на „южни сърби”, а през 1944 г. отказва на немските власти да създаде колаборационистка държава в Македония и да я въвлече във втората световна война. Вторият през 1942 г. е триумфално посрещнат в Скопие, след като осъществява изстраданите с много кръв, насилие и жертви копнежи на македонските българи за освобождението им от сръбско /югославско/ иго и за присъединяването им към техните единокръвни братя в свободна България. Но както знаем, десетилетното промиване на мозъци с юго пропаганда не прощава.
Но да се върнем към недостойната провокация в Благоевград. За да успее тя, очевидно са се намерили поне неколцина наши сънародници в този град, припознаващи се като „македонци”, които да се съгласят да участват в откриването на въпросния клуб. А такива има, колкото и да са малко на брой, заради политиката на българската комунистическа партия /БКП/ в Пиринско. Да маркираме основните жалони в тази политика:
През 1934 година е приета резолюция на Коминтерна по македонския въпрос, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Така политиката на Коминтерна постепенно се налага и БКП (т.с.), Югославската комунистическа партия /ЮКП/ и Гръцката комунистическа партия започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. В тази връзка през 1938 г. в България се създава т. нар. македонски литературен кръжок с цел формиране на отделен македонски език.
Резултатите от тази политика са нищожни до деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато под натиск от страна на съветския диктатор Йосиф Сталин БКП започва да работи по осъществяването на югославския план за даване на културна автономия на Пиринска Македония. На Августовския пленум на ЦК на БРП (к) от 1946 г. е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947 г.), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество с Народна Република Македония. За целта в Пиринска Македония пристигат 93 учители от НР Македония, които подготвят училищната програма в местните училища.
Започва издаването на „Пиринско дело“ и се отваря издателство „Македонска книга“. Населението принудително е абонирано за различните печатни издания и е принуждавано да участва в културно-образователните срещи. Българското правителство реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно-просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации, предава голяма част от наличните им книги и етнографски артефакти, включително останките на Гоце Делчев, на Народна Република Македония. Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като етнически македонци биват интернирани във вътрешността на България, като общият им брой надхвърля 40 000 души. Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в Горянското движение. Писателят Димитър Талев е многократно арестуван, въдворяван в лагери и изселван заради трайното отстояване на българския характер на населението в Македония в цялостната му дейност като общественик, журналист и творец.
Условия за поврат в политиката на насилствена македонизация на Пиринско от страна на БКП настъпват едва след разрива между Тито и Сталин през 1948 г., но до 1958 г. тази политика продължава под една или друга форма. Именно нейните отровни плодове под формата на макар и немногобройни, но активни наши сънародници с македонско самосъзнание и сепаратистки претенции берем в момента. Затова е важно да помним и познаваме истината за онези драматични десетилетия на национално предателство, тъй като именно тя ще ни помогне да спечелим битката за опазването на българската история и териториална цялост.
