Мадлин Олбрайт: Възползвахме се от силата на Запада, за да помогнем на Балканите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
90-те години на ХХ век бяха забележителен период. След падането на Берлинската стена Централна Европа гледаше в бъдещето с еуфория. Много се гордея с разширяването на НАТО. Тогава ние успяхме да се възползваме от мощта на Запада и да помогнем на балканските държави.
Америка – незаменимата нация
САЩ се разглеждаха в ролята на незаменима нация, която трябва да прави добро в различни краища на света. „Незаменима“ не означава, че ние действаме сами. Смисълът на тази роля се заключава в това, че нашето участие беше необходимо в цял свят. Съществуват две глобални тенденции – с положителни и негативни последици. Първо, глобализацията ни позволи да укрепим нашите връзки, но сама по себе си тя е безлична. И по тази причина мнозина, чувствайки, че губят собствената си идентичност, се вкопчиха в нея. Това се прояви на етническо, религиозно и национално равнище. И в това няма нищо страшно – докато съседът не бъде обявен за враг.
Национализмът е много опасна игра. Второ, в резултат на появата на новите комуникационни технологии изчезна доверието към официалните институции. Националните правителства частично прекратиха своето функциониране. В тази връзка на фона на нарастващия национализъм в някои държави-членки се наблюдава разкол вътре в Европейския съюз. Проблемът е и в отсъствието на единна финансова политика в Европа, където при първите трудности всеки се опитва да прехвърли топката на другия.
Днешната роля на Америка
Хората трябва да разберат, че САЩ не могат да си позволят да се държат настрана от случващото се по света. Когато Джордж Уокър Буш стана президент, той искаше да направи всичко по своя начин – нещо, което не е необичайно при смяната на властта в САЩ. И изведнъж се случиха събитията от 11 септември 2001 г. С цялото си сърце подкрепях войната в Афганистан, терористичните атентати бяха планирани там. В крайна сметка администрацията на Буш осъществи иракската операция. Тя се превърна в огромна катастрофа. На този фон президент стана Барак Обама, спечелвайки изборите с обещанието да излезем от Афганистан и Ирак.
Американците са изморени от войните. По тази причина започна да набира сила идеята, че и останалите държави трябва да направят повече. В света съществуват проблеми, за решаването на които са необходими повече, отколкото усилията на една страна. САЩ не искат да бъдат световен полицай – ние не сме империалистическа държава. Иракската кампания се провали, защото беше лошо планирана.
В Либия се допусна същата грешка. Никой не беше готов за последиците от тези операции. Америка няма проблем с Русия, докато... Дошло ми е до гуша от това, че за Русия винаги се опитват да намерят някакво оправдание. Русия е страна, която провокира, за да може след това да се чувства оскърбена. Русия премина през криза на идентичността.
Никога няма да забравя как веднъж през 90-те години на миналия век по време на една моя визита там един човек ми каза: „Ние бяхме супердържава, а сега сме Бангладеш с ракети“. Путин се възползва от това положение и заяви своето намерение да върне миналото величие на Русия. Путин е умен, но е наистина зъл човек. Той, офицерът от КГБ, иска да държи всичко под контрол и смята, че всичко се замисля срещу Русия. Това не е така. Путин има лоши карти, които той добре играе. Смятам, че неговата цел е подкопаване на основите на ЕС и неговия разкол. Той иска да изтласка НАТО от сферата му на влияние.
В Сирия целта на руснаците бе да се отвлече вниманието от Украйна, както и да усилят своето влияние в Близкия изток. Но искам да подчертая: САЩ нямат проблем с Русия, докато тя не окупира други страни. Слабостта на света на фона на миграционната криза Международната система демонстрира слабост в много направления. За мен си остава загадка: нали съществува комисар на ООН по въпросите на бежанците, не разбирам, защо не работят механизмите, които биха помогнали, за да се справим с подобни кризи. От самото начало международната общност се държи така сякаш кризата ще изчезне от само себе си.
Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ /1997-2001 г./. Материалът е част от интервю с нея, публикувано от вестник „Ди Пресе“.
