Мадуро - единственият в историята действащ президент, заловен от чужди по "бели гащи"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Агресията на САЩ срещу Венецуела няма аналог в световната история, дори и в практиката на самите Съединени Щати. Президенти са били сваляни, съдени, екзекутирани. Но случаят с Мадуро е първият, когато действащ държавен глава е заловен от спецчастите на друга държава, както се казва, "по бели гащи".
Николас Мадуро е бил извлечен от спалнята си, заедно със съпругата си. Увит в одеало, докато спи, е вдигнат от леглото и отведен жив в САЩ, за да бъде съден. Същата участ постига и съпругата му Силия Флорес.
САЩ влязоха в обичайния си репертоар на "износител на демокрация и справедливост" и демонстрираха нагледно на пропагандирания от Рюте и компания абсурд за постигане на "мир чрез сила", след отвличането на Мадуро.
Не за първи път Щатите нахлуват в чужда държава, за да пленят неудобен президент. Историята помни, как през декември 1989 г. американците нахлуха в Панама, за да заловят президента генерал Мануел Нориега. Случаят от това време обаче е доста по-различен от ареста на Николас Мадуро. Панамският лидер е близък съратник на САЩ и информатор на ЦРУ. В един момент се оказва неудобен и американците нахлуват в Панама да го пленят по обвинение в наркотрафик. Той се укрива в папската нунциатура, търсейки убежище. В крайна сметка се предава. В САЩ е осъден, прекарва години в затвора, преди да бъде екстрадиран във Франция през 2010 г. Година по-късно е върнат в Панама, за да излежи оставащата си присъда. За разлика от генерал Нориега, Николас Мадуро няма време да бяга и да търси убежище. Извлечен е от командосите, докато сладко си спи.
САЩ напоследък все повече започват да приличат на късния СССР по много показатели. Руски анализатори сравняват случая с Мадуро с похватите на болшевиките от ранния Съветски съюз. И дават за пример отвличането на "белите генерали" Александър Кутепов и Евгений Милер от центъра на Париж през 30-те години на миналия век от Руския общовоенен съюз.
Мнозина сравняват американската инвазия във Венецуела с руската операция във Украйна. Разликите обаче са очевидни.
Венецуела е страна без категорична външнополитическа подкрепа, има много вътрешни проблеми и противоречия. Несигурността в страната се създава и от роящите се като пчели недоволни претенденти за власт, готови на всичко за политически постове, включително и да бъдат купени. При такива условия би било лесно да се извърши преврат и да се отвлече президентът. Все повече се коментира версията, че военната операция на САЩ във Венецуела е станала с подкрепата на определени влиятелни фигури от вътрешния кръг на президента Мадуро. Без предатели във вътрешния му кръг, свалянето на Мадуро би изисквало пълномащабна военна операция с бомбардировки и разполагане на сухопътни войски, подобно на иракската инвазия през 2003 г.
В крайна сметка при инвазията във Венецуела става дума за петрол. Разкри го държавният секретар на САЩ Марко Рубио в интервю за NBC. Не им бил нужен на Щатите петролът на Мадуро. Но нямало как и Китай, Русия и Иран да се нуждаят от него. Западното полукълбо не можело да бъде оперативна база за противници, конкуренти и съперници на Съединените щати.
В случая с Украйна реалността е друга. Години наред страната беше изграждана като таран срещу Русия. Западни инструктори обучаваха украинските военни. Политическият елит беше внимателно конструиран от чужди куратори, а майстори на психологически операции изпълниха медийната и образователна система с най-фините русофобски методи. Тази анти Русия стана опасна за сигурността на Русия, което предизвика инвазията на Москва.
Мадуро ще бъде съден в Ню Йорк. Каква ще е съдбата му, засега не е ясно. Всъщност всичко, свързано с неговото бъдеще, е енигма на този етап.
