ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По принцип вътрешнопартийните допитвания кой да бъде излъчен за кандидат-президент са наистина демократична процедура. Стига да се правят и както трябва.
В любимия напоследък „нов голям брат” – САЩ, половин година течеше точно такъв процес. Но забележете – всеки от двамата (Клинтън и Тръмп) се бореха в своите си пространства на принципа „един срещу останалите”. И накрая не ръководствата на партиите, а именно гласоподавателите решават кой е този „един пред останалите”. Просто и ясно!
Не харесвам нито един от двамата. Но не мога да отрека, че достигнаха до финалната битка по възможно най-демократичния начин. Така са си решили американците, така са ги подредили.
А у нас? Ами у нас е точно наопаки. Прави си БСП-то „вътрешен референдум”. И какво? Излиза, че няма кандидат, класирал се на първо място! И че имало цели шест „двойки”!
Ами, с извинение, това е пълно безумие! Като няма един, а поне шест, това означава поне три неща.
Първо, че „допитването” е било безсмислено. Или, както би попитал шопът, „оти ручахте жабетата, другари”?
Второ, че накрая номинацията зависи не от резултатите от него, а от ръководството. То в последна сметка избира един от шестимата, с което автоматически пренебрегва волята на „низините” си.
И трето, но не и по важност, че в „референдума” можеш да спечелиш номинация дори и с едно посочване срещу (примерно) 200 такива. Защото когото посочи „ръководството”, той е и предпочетеният... С което ви връщам към първата констатация.
Има и още нещо. Ако пак се върна към САЩ, откъдето копирахме и двете глупости – вицепрезидент и „праймъриз” (вътрешнопартийни номинации), и там нещата са много по-различни.
Освен че чрез номинациите си според принципа „победителят получава всичко” националните конференции на двете партии (републиканската и демократическата) спазват и още едно правило – утвърденият от тях кандидат сам да обяви кого предпочита за вицепрезидент, ако спечели.
Ами това също е демократично. В последна сметка президентът и вицето му са екипна двойка, а не хора, които в следващите 4 години ще се гледат като кучето и котката.
Да се върнем ли сега у нас? Досега сме имали четири президентски двойки. И комай нито веднъж президентът не е имал правото да си избира заместника.
Обратно, всички са му били натрапвани. И резултатът е повече от видим.
Първото вице на д-р Желев – ген. Семерджиев, просто му беше наложено от БСП. Те не само не се понасяха, а направо не се забелязваха един друг.
Второто вице на д-р Желев – Блага Димитрова, пък направо си го предаде още на първата година от „съжителството” им. Макар че с оставката си доказа и на практика колко е безсмислен този пост – в държавата не последва никаква политическа криза и Желю си изкара мандата по живо, по здраво.
Вицето на Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев, остана забелязан в демократичната ни история с това, че пет години остана незабелязан даже и от самата нея.
Последва го и друг генерал – вицето на Първанов. Ама и той десет години добре си поживя на държавната ясла. Стриктно спазвайки принципа „слушкай, за да папкаш”...
Е, г-жа Маргарита Попова опита да се отклони от този принцип. Понякога дори и с остри дистанцирания от сегашната ни смехотворна държавна глава. Но видяхме последствията – беше безмилостно отсвирена.
Припомням всичко това с две намерения.
Първо, че досега всички вицета са били плод на политически пазарувания – „ти на мене, аз на тебе”. Което в нормалните демокрации не само не се практикува, ами направо си е и неприлично.
И второ, че сега комай ни очаква нещо пак такова, сиреч ненормално и неприлично. Дори и да приемат „непартиен” кандидат, от БСП ще му наложат партиен „надзорник” под формата на вице.
После те ще се скарат. И пак ще се върнем към филм, който вече сме гледали...
Май това искаше да каже и Стефан Данаилов, макар и в неговите артистични форми.
Зад тях обаче се крие и една тъжна вест – че с номинацията, която „ще обяви”, а иначе казано - просто „ще заслуша” на 14 август вече предварително решената от ръководството, националният съвет на БСП ускорено ще поведе партията към пропастта на поредната изборна загуба.
Ама то ръководството на БСП май е съставено предимно от мазохисти. Обичат да преодоляват трудности. А когато няма такива, задължително първо да си ги създават.
За да имат какво после да преодоляват...
Още коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
