Приятелката ми забременя на 16 години, принудиха я да се откаже от детето си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В навечерието на Коледа реших да посетя моята любима приятелка от ученическите години. Тя вярва в чудеса и всяка година поставя под елхата си писмо за Дядо Коледа.
След толкова години, кой знае защо, тя реши да сподели с мен болката си и ми подаде плика с писмото.
Когато била 16-годишно безгрижно девойче, се влюбила до полуда в красив и строен 17-годишен младеж. Любовта им била неописуема. И не усетила как в една безумна минута малко преди Коледа се отдала телом и духом на момчето. След празниците младежът заминал да продължи образованието си в по-големия град. След 3 месеца тя разбрала, че ще става майка. Споделила с тревога на любимия си, а той веднага й предложил да се освободи от детето. Трябва да продължа да уча, казал той, рано е да ставам баща.
Приятелката ми не казала на никого за позора си, но майка й разбрала и веднага я завела в клиника далеч от родния й град да направи аборт. Тя се разплакала пред лекаря и той отказал да прекъсне бременността й. Въпреки атаките на родителите си тя не издала кой е бащата. Затворили я вкъщи, не излизала на улицата да не я виждат комшиите. Като наближило време да ражда, я завели в столицата в Майчин дом. Родила момиченце, на което се порадвала само 9 дни. Детето се усмихнало и я гледало с черните маслинени очи на младежа. Майка й със сълзи на очи я отделила от рожбата й.
Била с температура и родилна треска, принудили я да подпише, че е съгласна да остави детето в дома за осиновяване. Нямала избор. Върнали се в провинциалния град.
10 години по-късно се омъжила за истинската си любов. Родила син и заживели щастливо. Но, уви, когато синът й станал юноша, внезапно загинал при катастрофа. Мъката била неописуема.
Продължавах да чета писмото просълзена. То завършваше с лъч надежда. Приятелката ми се надяваше, че оставената й за осиновяване дъщеря може би ще я потърси в някоя коледна нощ. Ще отвори вратата и ще каже: „Мамо, най-после те намерих”.
Станислава Митева, с. Посибина, Търговищко
