Майката на убития пред "Соло" Кирил Въжаров: Ако не беше сгрешил, Илиян нямаше да бъде открит
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Ако не беше грешката на Илиян Тодоров да се опита да напусне Ташкент с фалшив документ, нямаше да бъде открит никога!" Това каза пред български ежедневник почернената майка на Кирил Въжаров Радмила по повод очакваното връщане на убиеца на сина й Илиян Тодоров днес в България.
Тодоров лети от Ташкент, Узбекистан, за Германия, а после излита към България, за да изтърпи доживотната си присъда за двойното убийство, което извърши през 2009 година. Тогава Тодоров намушка до смърт Кирил Въжаров и Васил Александров пред столичната дискотека "Соло".
"Първо искам да се случи, за да повярвам! Да кацне днес в България и да бъде приведен в затвора. Също така искам да е ясно, че въобще не съм благодарна на българското правосъдие. Нищо от това, което се случва, не е благодарение на тях. Нито Интерпол намери Илиян, нито отдел "Издирване" към МВР положи нужните усилия през годините, за да бъде открит убиецът на сина ми!", споделя своето огорчение от системата Радмила Въжарова.
Двойният убиец бе в неизвестност цели 11 години, а залавянето му стана напълно случайно. Припомняме, че през април 2009 г. 22-годишният тогава Тодоров заедно със свои приятели вървят от ул. "Позитано" към ъгъла на Съдебната палата с бул. "Витоша". Всички са пили, превъзбудени са и разговарят високо на английски език, тъй като има чужденци в компанията. В този момент се разминават с друга младежка група, която преди минути е напуснала нощния клуб "Соло". В нея е 24-годишният Васил Александров, който празнува рождения си ден заедно с националния вратар по хокей Кирил Въжаров и с Кирил Димитров. При разминаването между двете компании речта на чужд език не се понравя на Димитров, който се развиква: "Тук се говори на български език, намирате се в България". Отсреща му отвръщат със закачката: "Защо, субтитри ли ти трябват". Тогава Димитров, който е излязъл от заведението със стъклена чаша с уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Между двете компании започва сбиване. Миг по-късно Васил Александров и Кирил Въжаров лежат мъртви на ъгъла на Съдебната палата, а Кирил Димитров е тежко ранен, но оцелява. И тримата са прободени с нож в гърба. На случилото се няма нито един пряк свидетел, въпреки че наоколо освен биещите се младежи е имало няколко таксита, както и охраната на съседните заведения.
След това започва тежкото дело, но малко преди Върховният касационен съд да се произнесе, Илиян изчезва. От тогава минаха над 11 години, докато не бе спипан в Ташкент, Узбекистан.
Илиян Тодоров беше задържан в началото на март миналата година при опит да напусне страната през летището в Ташкент с полет за Истанбул. При гранична проверка летищните власти установяват, че Тодоров използва фалшив руски паспорт, и го задържат на място. Тогава разбират истинската му самоличност и че Тодоров е издирван с червена бюлетина на Интерпол за влязла в сила присъда за двойно убийство, постановена от ВКС на Република България. Бюрото на Интерпол в Ташкент уведомява незабавно своите колеги в София за задържането на Тодоров, а на 9 март Върховната касационна прокуратура изпраща искане за екстрадицията на Тодоров в България, за да излежи доживотната си присъда. Тук обаче изниква проблем. Тодоров е осъден на 5 години и 1 месец затвор в Узбекистан за документното престъпление според решение от юли на Мирабадския районен съд за наказателни дела в Ташкент.
Впоследствие изненадващо президентът на Узбекистан реши да амнистира Илиян Тодоров, за да може да бъде екстрадиран у нас. В случая го помилва, защото двойният убиец така или иначе ще лежи у нас доживот. За решението на президента Шавкат Мирзийоев българските власти научават от служител на затвора в Ташкент, който отива в българското посолство, за да съобщи, че е одобрено искане за екстрадиция и трябва да бъде изготвен документ за депортирането на Тодоров от Узбекистан към България. Само часове след това убиецът от "Соло" е изкаран от затвора и е приведен в ареста. Днес се очаква да кацне у нас и в момента, в който стъпи на българска почва, Илиян ще бъде приведен в Софийския централен затвор, където ще лежи до края на живота си.
Една от основните версии за бягството е, че Илиян е напуснал страната с автомобил или кораб, придружаван от своята приятелка от студентските години Милена. Смята се, че известно време е пребивавал в Англия, поне месец е живял в Естония, минавал е през Латвия, Швеция и Германия. Играта на котка и мишка продължи над 11 години, докато Илиян не стъпи накриво с фалшивия паспорт в Ташкент.
