ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Традициите на българското грънчарство, бакърджийство, накити, красотата на бродерия в шевиците. Всичко това, разположено в 10 палатки с над 15 изложителя може да се види, докосне, дори да се купи и да се направи на Панаира на занаятите за празника на занаятчиите в София.
Пространството пред сградата на "Музея за история на София от днес до 3 юли показва най-добрите традиции на българските занаяти. Майсторлъкът оживява пред очите на хората и те могат да влязат в "кухнята" на някои от нашенските занаяти. В днешното забързано време някак си майсторски направените ръчно неща вече са излезли от бита ни, но пък посланието, което се отправя, купувайки подарък или вещ за вкъщи, е различно от един подарък направен във фабрика. Основната цел на организаторите на панаира е да популяризират българските занаяти.
"Отстоявайки собствената си национална идентичност на фона на голяма Европа, мисля че това е част от нашата национална идентичност и заслужава сериозно популяризиране, а не изоставане. Българските занаяти бих казал, че са живи, но трябва да са още по-живи според мен", каза Иван Влаев председател на Национална занаятчийска камара. Само за територията на София в тяхната камара има над 2000 майстори, а за България над 10 000. "Но говорим като съвкупност от занаяти не само за народни художествени, те са част от занаятчийството", казва той. В днешно време сред центровете, където все още се пазят българските занаяти са Орешак, Етъра, Трябва, Търново.
Надеждата умира последна, така грънчарят Захари Иванов, който е завършил в Троян грънчарско училище, но и Художествената академия отговаря на въпросът дали има живот в българските занаяти днес.
"На мен като цяло не ми харесва какво се случва в държавата, не малко грамотни хора, възпитаници на Художествената академия - мои колеги отдавна напуснаха страната и говорейки за традиция, за школа, мене специално ме интересува да има народ. Не ми е безразлично,че повече от 20 години хората напускат родината". Захари Иванов днес е на панаира, за да покаже частица от голямата Бусинска школа, към която от около 20 години има и респект и любов.
От 4-5 години решава от оригинали да направи реплики, а след това и авторски форми, пластики. Така иска да покаже първо, че умее да прави нещата така както са ги правели старите майстори – на крачно колело, обработвайки сами глината в пещ на дърва. След това ще прави и авторство върху тази невероятна керамика. Село Бусинци е на 8 км. от гр. Трън.
Там е имало над 300 работилници през 1930 г. Такъв голям център по това време на Балканите няма, пазарът освен България е била и цялата Турска империя, разказва Захари Иванов. Йоана и Виолета днес направиха съдове от глина и момичетата категорично заявяват, че това не им е било никак трудно, а дори приятно и лесно. За тях занаятите са интересни и са им разказвали за съдове и може би защото имат вкъщи глинени съдове вече са категорични, че може и сега хората да ядат на такива.
Макар двете момичета все още да не знаят какви искат да станат като пораснат, не изключват занаятите да са тяхното бъдеще. И въобще не се притесниха,ч е са си цапали ръцете, а съвсем простичко казват: после се измихме. В Панаира на занаятите могат да се видят изкусните произведения и на майстори-занаятчии на кожена пластика, ковано желязо, работа с благородни метали, тъкачество и др. Ако някой има желание може и с помощта на майстора сам да изработи свой сувенир.
