Македонски историк: Проблемът на България не е дали ще ги наречем фашисти, а окупатори
Последвайте ни в Google News Showcase
По повод изявлението на премиера на югозападната ни съседка Зоран Заев за необходимостта от предефиниране на отношението към участието на България във Втората световна война, историкът от Северна Македония Петър Тодоров подчерта, че основният проблем на страната ни не е дали ще я определят като фашистка, а като окупатор, цитира думите му „Независен“.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Тодоров обаче казва, че в Северна Македония терминът „фашизъм“ се използва с лека ръка и често не на място. Той припомня, че в науката има сериозни дебати, които не са политизирани, дали България може да се счита за фашистка държава или не.
„По това време в България има десетки формации, които са профашистки. Има и партизански, но несравними с предишните. В България в периода 1934-44 г. всъщност има безпартиен режим, няма парламент, царят управлява своя народ, някои от фашистките организации са част от правителството, а някои политики на българското правителство са фашистки. Пример за това е Законът за защита на нацията, който е дискриминационен спрямо евреите, но такъв има и в Югославия през 1940 г. „Някои авторитарни действия на правителството не са част от фашизма, както в Италия“, обяснява Тодоров. Историкът обаче подчертава, че не може да пренебрегне фактът, че България е част от фашистката коалиция.
„Проблемът в отношенията с Македония не е дали ще ги наречем фашисти, а дали ще ги наречем окупатори. Там пише, че те не са били окупатор, а че са освободили Македония и точно в това е проблемът“, казва Тодоров.
"Македонците изобщо не трябва да изграждат негативни отношения в учебниците, не само за България", казва Тодоров и напомня за българските фрази „един народ, две държави“ и „български земи“, които се използват, а „след това всичко вътре казва „това е мое“ и оттам се изграждат политики, които Балканите смятат за вредни“, припомня историкът.
Когато политик коментира историята, той ходи по тънък лед и обратното, коментира Тодоров.
Писането на учебници е сложен процес, включващ множество хора и етапи и отнема време. Процесът може да включва политика, но експертите дават концепцията, обяснява още Тодоров. "Историческото образование трябва да насърчава критично отношение. Тодоров казва, че мултиперспективността е погрешно разбрана, което означава, че тя не е просто да представи и двете мнения, но и да обясни тези възприятия. Така историята ще бъде отнета като инструмент за радикализация. Такова е съвременното разбиране на историята. Всичко останало води до граждани, които могат лесно да бъдат манипулирани от политическите елити“, заключи Тодоров.
