ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборът за шеф на БНБ в България е особен вид мероприятие. Миналия път Иван Искров бе принуден формално да напусне поста, след което беше издигнат от ГЕРБ за нови 6 години с по-голямо от конституционно мнозинство.
Договорките за втория му мандат се правиха по хотели, ресторанти и кафенета, включително се говореше за приемственост и то от същите глашатаи на ГЕРБ, които днес ни пробутват новия кандидат за управител на БНБ. Разбира се, когато стана скандалният случай с КТБ, всички бързаха да обвинят модела "КОЙ" и един през друг искаха оставката на Искров. Дадоха всичко от себе си в опит обществото да забрави, че той дължи втория си мандат на почти всички парламентарно представени сили.
Решението бе взето със 195 гласа "За", един глас "Против" и 14 - "Въздържали се". Тогава този трик с оставката свърши работа, а Искров положи чело пред новите силни на деня от ГЕРБ. Накрая обществото се чудеше, кой подуправител трябва да упражнява контрол над банковата система, а всички се оказаха "невинни". Сега сме свидетели на ново дефиле. Управляващите, пак в лицето на Менда Стоянова, разхождат г-н Димитър Радев из парламентарните групи с лайтмотива, че трябва да се търси консенсус. Консенсусът е политическо постижение, но то трябва да се базира на факти и на лични качества. Хората не се интересуват от съгласието в парламента, а от стабилността и доверието в институцията БНБ и най-вече на банковата система. Тя не се укрепва чрез ПР дефилета.
Доведоха ни този човек от чужбина, като панацея, също както преди време се случи с Милен Велчев, Симеон Дянков и други герои от близката история на българската икономика и финанси. До сега човекът кротко е преживявал на висока заплата и не чухме за съществуването му дори когато в България се обсъждаше банкова ваканция. И тук възниква ключовият въпрос: Кой се страхува от провеждането на конкурс за поста Гуверньор на БНБ? Да могат да бъдат сравнени биографии, качества и концепции за управлението на централната ни банка, да получим гаранции за смелост при спазването на закона, а не нечий дневен ред.
Явно конкурсното начало и прозрачността, въпреки големите декларации на които се наслушахме, пречат на задкулисните договорки и кафеджийския консенсус на "новите – стари" управляващи. Този път изглежда няма да е актуален моделът "КОЙ", а моделът "ТЯ". Когато човек за толкова важна позиция в държавата бива пробутван по този начин, било то от еврокомисар(ка), банкер(ка) или председател(ка) на бюджетна комисия, никой да не очаква реформи в начина на управление и промяна на установените практики.
Идва лято и народът отдавна е казал от кой край се вмирисва рибата. Сега е моментът и високоинтелигентната банкова общност да изрази становище, защото подозирам, че в управляваните търговски банки дори шеф на клон се избира с конкурс. А вместо да се заинтересуват в какви условия ще правят бизнес, те може би трябва да разучават певческия репертоар на новия шеф на БНБ.
