Масово отлагане на дела в спецсъда - процесите срещу подсъдимите олигарси зациклиха
Последвайте ни в Google News Showcase
„Всяко отложено дело е наполовина спечелено!“. Тази адвокатска максима ферментира бурно през последните месеци и вече е: „Всяко 5 пъти отложено дело е 90% спечелено!“.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Най-отчетливо това доказва практиката на спецсъда, където повече от година няма съдебно заседание срещу олигарх или друг мастит подсъдим, което да е мръднало напред поне с 1 разпит на свидетел. Всяко от насрочваните 5-6 заседания по дело месечно се отлага заради болест, карантина или друга невъзможност да се яви в залата на някой подсъдим или защитник (чието присъствие е задължително по дела за тежки престъпления), пише "Труд".
Самоизолацията заради контакт с ковид-болни се превърна в най-сигурния способ за блокиране на дела.
Спор няма, че в случая нарушение на закона липсва. А и работата на адвокатите е да защитават интересите на подзащитните си с всички възможни позволени средства, в т.ч. да шиканират съдебните дела в интерес на работодателите си - подсъдимите. Позволяват го процесуалните правила в България – в огромната си част писани от адвокати (за последно през 2016-2017 г.) и в много отношения останали непроменени от десетилетия. Напук на неспирните препоръки на Европа за премахване на формализма и ускоряване на съдопроизводството.
Откакто новото (вече старо) парламентарно парамнозинство обяви закриването на спецправосъдието за обединяващата и първостепенна политическа цел, „реформаторският“ дух на улицата видимо се настани в съдебните зали на „Черковна“ 90.
Повечето съдебни заседания, в т.ч. на по-малко „обществено значимите“ дела, започват с подмятания към съда от рода на „Вас ще ви закриват, вие искате да гледате делото! Искаме отлагане!“. Това е видно за всеки присъстващ. Иновация, неуважителна към магистратите и правосъдието, инспирирана от хората, които често цитират в защитните си пледоарии в съда друга максима - че дори и лош, законът трябва да се спазва.
След месеци игра на „тука има –тука нема“ съдебно заседание и в трескаво очакване на ликвидирането на специализираните съдилища и прокуратури, целта на протакането по дела като „КТБ“, „Божков и компания“, „Бобокови“, „Баневи“ и други подобни, може да се приеме за постигната. Едва ли има човек, на който би му минало през ум, че някое от тях може да приключи до „решеното“ закриване на спецпрокуратурата и спецсъда, колкото и то да се отлага „по технически причини“.
Тепърва ще са нужни месеци докато стане ясно каква ще е съдбата на тези дела - кой съд и коя прокуратура ще продължат работата по тях, кои ще трябва да започнат отначало, понеже не могат да бъдат продължени от същия съдебен състав, кои ще бъдат частично или изцяло прекратени по една или друга причина (защо не и по давност, като се има предвид техния обем и факта, че дори без шиканиране, ще нужно много време за приключването им)?
И нещо друго, не по-малко съществено – със закриването на спецправосъдието ще бъдат ли освободени запорираните по тези дела средства и имоти за общо около 3 милиарда лева, за които няма доказателства да са придобити по законен начин? Това е важна подробност за видните обвиняеми и подсъдими, но и за онези, които сигурно разчитат на поне частица от тях след пълната победа над „прокурорско-съдийското спецмракобесие“.
Така е, днес. Всеки се надява на нещо. Едни се надяват да властват безконтролно, други - да участват в тази власт, трети - да оцелеят в голямата политика с визия за светлото бъдеще, четвърти - да се отърват от правосъдието и да си върнат придобитото по „онзи“ начин. А „мухите“ около тях – да намажат по нещо.
Съчетаването на интересите на надяващите се под знака на ликвидирането на стария управленски модел, досега роди единствено безвремие. Но пак има надежда.
Гасне единствено надеждата за правосъдие над недосегаемата доскоро олигархия, закърмена с червени куфарчета и натрупала нечестно несметни богатства. Линее под лозунга „Правосъдие за всеки“.
Дано не угасне съвсем, защото пак ще затънем в надежди.
