ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Откакто Македония обяви извънредно положение в пограничните си райони в края на август, „Балканският маршрут“ доби известност. Над 3000 бежанци, предимно от държави от Близкия изток, пристигат всеки ден в малката югоизточна европейска страна. Подобен брой пресичат границите към Сърбия и Унгария – повечето от тях, надявайки се в крайна сметка да достигнат Германия, коментира агенция "Фокус", позовавайки се на ВВС.
Всичко това обаче засенчва друго съществено преселение - не през Балканите, а именно от страните в региона. През първите седем месеца на 2015 година Германия получи почти 200 000 молби за убежище. Повече от 4 на всеки 10 кандидатстващи идва от Западните Балкани. Почти 30 000 от тези хора са от Албания и горе-долу същият брой - от съседно Косово. Сирия е единствената страна с повече кандидати. Това представлява огромно нарастване: за цялата 2014 година Германия е получила само 8000 молби за убежище от албански граждани.
През 90-те години на ХХ век конфликтите и принудителното разселване стояха зад пристигането на десетки хиляди етнически албанци косовари в Германия. Но никакво подобно събитие не може да обясни масовото движение през тази година.
Албания измина дълъг път от комунистическата диктатура на Енвер Ходжа. Сега тя е демократична държава и кандидат-член на ЕС, ръководена от художника премиер Еди Рама. Косово и Албания споделят редица общи фактори: малки популации (съответно около три и два милиона); етническо албанско мнозинство и малко действия, извършени в посока на икономическите перспективи. Този последен фактор е мотивацията при много от заминаващите за Германия.
Клонът на германската неправителствена организация фондация „Фридрих Еберт“ в Прищина проведе проучване през януари и февруари. То установи, че почти всички, които напускат столицата на Косово, са мотивирани от тежкото икономическо положение и се надяват да намерят работа в Германия. Почти по същото време Би Би Си говори с младите хора в град Митровица. Един от тях каза, че младите косовари са „като птици в клетка“. Законното пътуване до страни от ЕС е трудно заради визовите ограничения, но у дома има твърде малко възможности - процентът на младежката безработица е около 60%.
Подобни причини стоят зад масовото изселване от Албания. Ситуацията се усложнява допълнително от завръщането на десетки хиляди хора, загубили работните места в Гърция и Италия в резултат на финансовата криза. За тях албанската средна месечна заплата в размер на 350 евро вероятно изглежда неприемливо ниска.
