"Мафиотът" Борисов даде на "праведниците" особен урок по човечност. И всички вкупом пожелаха да се лекуват във ВМА...
Последвайте ни в Google News Showcase
Разбира се, чудесно е, че Борисов се е погрижил за здравето на Гошо Боеца и жена му.
Не трябва да му се сърдим за това.
Въпреки че сърдити има. Те не разбират, не приемат, чувстват се предадени и онеправдани.
Болни хора, отчаяни. Хора без привилегии, хора, изгубили близки.
Всеки спасен човешки живот е от значение. Няма по-голяма ценност от живота. Дори това да е животът на най-големите ни врагове, на хората, които мразим, не приемаме, презираме.
Всичко в крайна сметка е преходно. Бурята ще мине и ще отшуми, ще угаснат безсмислените ни ежби, конюнктурната злоба - утре даже няма да си спомняме за какво сме се дърлили днес.
Остава човекът, с цялата му сложност, с драмите, с правото да обича, да съществува, да създава потомство, да оставя следа.
Или да не оставя.
С личния му избор да бъде почтен, благодарен. Или да не бъде.
Чудесно е, че Гошо Боеца и жена му ще живеят – макар и да парадират, макар да използват болката си за самореклама, макар да избива лошотията им и пак да кълнат онзи, който ги спаси.
От интензивното даже да го кълнат и да трупат грехове и за себе си, и за децата си.
Тези грехове ще тежат на техните сърца. И на Оня свят ще ги носят.
Както Мая Манолова.
Друга спасена.
И сега най-настървена, най-злостна, най-отмъстителна. Безнадеждно изгубена в отмъстителността си.
Няма ненаказано добро, но това не пречи на Борисов да бъде добър човек.
Има хора, които не могат да понесат доброто, което им правиш.
„Мафиота“, „диктатора“, „тиранина“, „мутрата“…им даде най-светлия урок по човещина.
Как ще понасят оттук нататък товара на този урок? Ще спят ли спокойно нощем, след като през деня са го ругали на воля и са се изживявали като герои?
До кого опряха в крайна сметка – и Гошо, и Корнелия, и други безсмъртни от протестите?
До „мафията“, до „системата, която ги убива“, до ВМА, до „гробокопача Мутафчийски“, дето си измисляше за вируса, стресираше населението с несъществуваща болест.
Всичките храбреци хукнаха там да се лекуват. Не при Мангъров.
Защо ли?
И продъниха телефоните на „мутрата“ Бойко. Ръка целуваха да ги спасява. Неговата ръка, не Радевата.
Тайно, ако може. Да не се излагат пред „своите“. Да не си проличи всъщност какви страхливци са. Как всичко е само театър, за пред площада.
И утре, като оцелеят, пак ще плюят ръката, която им даде шанс. Нали трябва да „влязат в роля“. Да не пропиляват електоралната поза, че избори идват.
Подлост, мерзавщина, помиярщина или…обичайна човешка природа? Слабост, в която сме заченати? Горделивост, която ни внушава фалшивото усещане, че сме по-силни от съдбата?
Не искам да съдя. Сложно е. Особено когато опре до живота ти.
Знам само, че „мафиотът“ постави „праведниците“ в тежка позиция.
Оставяйки горчива поука.
Ще живееш, ако имаш номера му. Не само фигуративно казано.
И за предпочитане – ако си врещял достатъчно силно против него.
Той е работещият, полезният мъж в тази държава. До Борисов опира всичко.
Особености на характера.
Особен урок.
И все пак, г-н премиер...Не забравяйте, че и Бог не е всеопрощаващ. Дали да хвърляме бисерите си на свинете?
