Борисов не просто се скри от народа, но и от своето второ аз, каквато е Тв7.
Тази сутрин в ефира на същата (?) телевизия, в която почти буквално, а не метафорично, Бареков му масажираше мускулите и се подхилваше покорно на шегичките на господаря си за собствените му „мускулчета като велосипедни гуми”, обожествяваният от този екран бивш премиер беше наречен мутра. Бареков взе да се върти на стола, но стоически сдържа навика си да брани началството, което толкова дълго и страстно обслужваше, че при споменаването на името му в негативна светлина се усеща сега как напъва каишката да скочи върху минувача, позволил си да погледне в двора на господаря.
Обаче имаме новина: Борисов не звънна по телефона да се разкрещи и да отнеме ефирното време за още критики, както обикновено правеше (например при Люба Кулезич, докато тя се „мъчеше” в Тв7, позволявайки му покорно да й проваля предаванията по тази схема). Поради което зрителите чуха без ответна реплика и твърдението на друг гост в студиото на Бареков, според когото правителството на Борисов е било „управление на лъжата”. И този път Бареков не мигна стоически.
Какво става?
Води се задкулисна битка за отнемане на част от най-важния властови ресурс на Борисов, трупан от него през всичките години на неговото пребиваване на върха на медийното ухажване: медийния монопол. Борисов стана „важен човек” именно благодарение на медиите и само с отнемането на тази негова любима играчка може да бъде върнат обратно към ролята му „човек от народа”, но сред народа, а не стъпил върху главата му, на която се покатери благодарение да дългогодишното лазене по стълбицата на медийния си рейтинг. „Опявам” по този въпрос от години и ето, че май „някои хора” са се присетили, че трябва да вземат мерки.
По всичко личи, че тези хора са от кръга на президента Плевнелиев. Единственото видимо доказателство, което може да се „пипне” с ръка, е именно ставащото в, около и вероятно зад Тв7, която е главният досегашен рупор на ГЕРБ и конкретно на тандема Борисов-Цветанов. В тази фуния бяха налети милиони, но ефектът, както при всяко глупаво управление и сбъркан начин на мислене, е обратен - обръщането на Тв7, която се върти сега като ветропоказател да улови спасителната посока на циклоните и антициклоните в предизвиканата от управлението на ГЕРБ криза, демонстрира рисковете на безпринципността.
А събитията явно се развиват бързо. Докато в студиото на Бареков ругаеха толкова скоростно разлюбената от него власт, а той ласкаеше народния гняв с обобщения срещу политиците, на екрана на абонатите на БЛИЗУ потече крол, т. нар. „бягащ надпис” който уведомяваше уважаемите абонати, че от 12 часа на обяд прекратява излъчването на Тв7 във всичките й разновидности, защото „за съжаление” не било постигнато споразумение за продължаване на договора между компанията и телевизията за сателитното й излъчване.
От бягащия надпис се разбира, че не само БУЛСАТКОМ, но и този оператор бяга от Тв7. Което вещае потъване на този Титаник, заедно с титан(ик)а на българската журналистика, сложен начело да върти кормилото в желаната от господарите му посока.
Верен на слугинския си навик да води кампании по заповед на началниците си срещу посочения отгоре враг Бареков сега самоотвержено воюва с президента Плевнелиев и по това може да се съди за пренареждането на картите зад кулисите на медийния монопол. Акцентът в тази война е отказът на министрите от служебния кабинет да се появяват на екрана на тази телевизия. Бареков възмутено заклейми президента, че им е забранил да стъпват при него (е, моя милост е забранен да се появява в Тв7 от 2 декември 2011 г. заради моя критична статия срещу банкера Цветан Василев - лично директорът Бареков спуснал тази заповед на подчинените си - но кой съм аз, че да правя аналогии!).
Накрая на предаването, обръщайки се лично към Плевнелиев, убеден, че президентът непременно гледа в момента, Бареков го удари на молба с елементи на заплаха към президента от името на своята „много голяма аудитория” да пусне министрите в поверената му телевизия.
Само че Борисов вече май не може да нарежда на Плевнелиев, а и нищо чудно в конкретния случай да не иска, що се отнася до ветропоказателя Бареков, който „падна на колене” да проси от президента за милост заради публицистите Карбовски, Кошлуков, Диана Найденова и Любен Дилов, които трябвало да си изкарват рейтингите (т.е. за единия къшей хляб се борят, бедните!). Като допълнителен аргумент Бареков саможертвено подчерта, че той дори не им бил началник, понеже те си имали продуценти. Сякаш някой им е виновен, че се полакомиха за лесните големи пари и си „купиха фабрика на 9-те септември” в банкерската телевизия.
Каква механджийска трагедия само: свикнал е човекът да обслужва властта и не може да понесе това, че тя сега не иска да бъде обслужвана от него и той й се моли!
Залюля се махалото на Фуко и постигна ефекта на фукнята.
От блога на Иво Инджев.
