ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Узбекистан и Русия ще построят съвместна атомна електроцентрала (АЕЦ). Преговорите за изграждането на два крупни енергоблока се намират на финалната права. Това заяви директорът на „Росатом“ Алексей Лихачев на среща с министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, съобщава „Независимая газета“, цитирана от „Фокус“.
Крайното споразумение може да бъде подписано през тази есен в хода на официалната визита на руския президент Владимир Путин в Ташкент. Строителството на станциите ще започне не по-късно от 2019 година.
За бъдеща площадка на строителството на АЕЦ-а е избрана Навойската област. „Росатом“ предлага изграждането на два съвременни енергоблока, поколение „три плюс“ с реакторни инсталации ВВЕР-1200. Подобен проект се изпълнява от руската компания в Бангладеш. Узбекистанският проект е оценяван на около 13 милиарда долара, от които 11.3 милиарда долара ще бъдат предоставени от Русия в качеството на държавен експортен кредит.
Беларуската АЕЦ, например, струва 10 милиарда долара. Не се съобщава колко ще струва Узбекистанската електроцентрала. Не е изключено тя да е по-евтина, имайки предвид че Узбекистан е един от най-големите износители на уран на световния пазар. Това би намалило цената на суровините за АЕЦ-а.
„Интригата около този въпрос остава. И тя е свързана, както обикновено възниква при такива теми, с ключовия въпрос: кой ще плати проекта, чиято ориентировъчна цена, по предварителни оценки, ще бъде най-малко 13 милиарда долара? Известно е, че Русия е предложила на Ташкент няколко вариант за финансиране на проекта: при условията на държавен заем, който Москва е готова да предостави на Ташкент, привличане на смесени (частно-държавни) инвестиции, влагане на собствени средства от Узбекистан, както и прословутото СПЕ – „Строй-Притежавай-Експлоатирай“, заяви докторът на политическите науки и член на научния съвет на Института за изследване на Централна Азия и Афганистан „Иран-Изток“, Игор Панкратенко.
И тук, по мнението на експерта, възниква един деликатен момент. Ако Москва иска да съхрани своята монополна позиция в строителството на АЕЦ, тя ще трябва да поеме всички разходи, макар и под формата на държавен кредит за Ташкент. Във всички останали случаи в проекта се появяват външни участници, които и във финансов, и в технологичен план ще се стремят да заличат ролята на Москва. Според Панкратенко, след като Ташкент прие окончателното решение за това, че ще има АЕЦ в Узбекистан, френски и южнокорейски компании са „се изправили“ в готовност, в случай на усложнения в преговорите между Русия и Узбекистан, да предложат по-изгодни условия.
„Москва разбира прекрасно сложността на тази ситуация, поради високата конкуренция. От тук идва и готовността на руския експортен център да финансира напълно строителството на узбекистанската атомна електроцентрала. Тъй като няма друг начин за закрепване на монополното си положение в зараждащия се атомен отрасъл на Ташкент“, смята експертът.
