МАЩАБНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПИК: Цялата истина за Иво Прокопиев, аферите ЕВН, "Каолин" и "Дамяница". Мафията "Агнешки главички". Защо трябва да бъда осъден
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През годините Иво Прокопиев живее, за да гради имидж на честен бизнесмен. Но това и до днес остава мираж, поддържан само от личните му и приятелски медии.
Да се върнем назад в годините и видим как точно този човек от обикновено разградско момче се превръща в милионер само за няколко дни.
В начинанието му да трупа богатство дейно участва брат му Александър Прокопиев. Александър завършва Висшия лесотехнически институт в София. Бивш служител на Регионална служба „Сигурност“ в МВР- Разград.
Държавната служба не е случайна, родителите на братята Прокопиеви са част от Държавна сигурност и МВР преди 10 ноември 1989 г. А и през 90-те години Национална служба сигурност – централните и регионалните й структури, малко са се отличавали от предшествениците си по тоталитарно време.
В тях огромното мнозинство от служителите са бивши служители на репресивната ДС. А. Прокопиев е добре и почтително приет там – все пак бащата е бил сред най-близкия обслужващ персонал на Тодор Живков в представителното ловно стопанство „Воден“. Но иначе и той, и брат му Иво години наред заблуждават, че са десни, антикомунисти, антиживковисти.
Службата в редиците на МВР обаче не е достатъчна и Александър заедно с брат си Иво решават да скочат още по-високо. В подходящия момент идва и приватизацията, където А. Прокопиев играе ключова роля в една от най-емблематичните сделки за онова време - за предприятието „Каолин“.
Създадената с решение № 50/30.3.1989 г. на МС фирма с държавно имущество „Каолин“ през май 1992 г. е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. С решение на Агенцията за приватизация през ноември 1997 г. единственото на Балканите предприятие за добив на каолин е определено за продажба посредством сформиране на „джойнт венчър“ с белгийската фирма „Сибелко“, която е световен лидер в производството на кварцов пясък.
Започват преговори, които продължават година и половина. Коментирани са нужните бъдещи инвестиции и в хода на преговорите от „Сибелко“ уточняват, че са готови да вложат 20 млн. долара.
Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: „Каолин” е в добро финансово състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични пазарни перспективи. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени. До сделка не се стига, защото вече е налице друг замисъл - за РМД-приватизация на това дружество.
Същата бандитска РМД-матрица, която, макар и започната по времето на Жан Виденов, намери най-пълноценното си разгръщане по времето на Иван Костов и правителството на ОДС!
И до днес Иво Прокопиев и неговият покровител по разградска линия и лидер на кръга Агнешки главички Никола Николов се кълнат, че това е просто една успешна инвестиционна сделка.
Фактите сочат друго. Използват се преференците, които се дават на РМД от определени фирми зад него да стоят представителите на същите тези фирми, после от тях се прави опит РМД-то да бъде опаковано, т.е. и в процеса на приватизация, и след приватизацията предприятието да бъде овладяно и поставено под контрола на представителите на тези фирми. Накрая фирмата на Прокопиев придобива пълен контрол върху цялото предприятие.
И така - РМД купува 75% от капитала на „Каолин“ при „среднопретеглена справедлива пазарна стойност оценка“ от 7 339 134 лева, както са написали оценителите от СД „Машелектропроект – Стоянова, Симов и сие“- гр. София.
Приложена е схемата за плащане на почти половината от цената с компенсаторни записи, чиято цена е около 15% от номинала, което допълнително срива реалните пари, които са дадени за тази приватизация.
Много важен момент е, че преди създаването на РМД-то във ведомостите на предприятието е вписан А. Прокопиев. Работници от „Каолин“ свидетелстват, че назначеният за шеф не е работил преди това в предприятието. Филип Калоянов, последният директор на „Каолин“, твърди, че Прокопиев-брат се е подвизавал като технолог на хвостохранилището.
Ключова роля в приватизацията на „Каолин“ играе и съпругата на главния редактор на в. „Капитал“ Петко Шишков – Даниела, и фирма „Интегрити корп.“.
27-годишната по онова време Даниела (по баща - Дамянова) е назначена за юрист на „Каолин“ през 1999 г., а през септември същата година е избрана за член на Съвета на директорите на РМД „Каолин 98“.
В разградската адвокатска колегия правоспособните адвокати през 1999 г. са 73-ма. Необяснимо е защо Филип Калоянов решава да ползва услугите на току-що дипломираната юристка, на която при това предприятието плаща за всяко идване от София разходите за пътуването с лек автомобил, както и хотел в града!
Филип Калоянов обяснява на тези много резонни въпроси, че напористата юристка му е пропоръчана от „Интегрити корп.“ – кантората, която консултира РМД-то, приватизирало „Каолин“. Тя също е в РМД-то и се представлява там от Иван Сливов.
Когато се погледне регистрацията на дружеството, се вижда, че „Интегрити корп.“ е част от кръга „Капитал“. Съдружничката Генка Чалманска е и в борда на „Винпром Дамяница“, а представител на самата „Дамяница“ е Филип Харманджиев, за когото ще ви разкажем по-подробно в следващата глава.
А сега да проследим цялата нагла схема с РМД-приватизацията на този безценен актив, която е като парола за безсрамие.
През 2002 г. Иво Прокопиев е обвинен за незаконна приватизация на „Каолин“. Освен него и брат му Александър, също така и петима членове на борда на директорите на фирмата - Константин Ненов, Георги Димов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Филип Калоянов, биват привлечени под отговорност по чл. 283 от Наказателния кодекс за престъпление по служба, свързано с приватизация.
Всички те получават ограничителни заповеди и са задължени да внесат парична гаранция, за да не бъдат арестувани. Международният паспорт на Иво Прокопиев също е отнет. Година по-късно обвиняемите са изправени пред съда. В пледоарията си обаче прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения и съдебното дело завършва с обявяването им за невинни. През юни 2006 г. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура започва разследване срещу нея за забавено разследване и тя подава оставка.
Прокопиев никога не коментира параметрите на приватизацията, приватизационния договор и схемата, по която дружеството попада в неговия обръч. Неговата защитна теза е, че тези разследвания и дела били „удар по репутацията на съвета на директорите на „Каолин“ и наказателно преследване на български мениджъри, ръководещи успешно фирми“.
Така явно Иво Прокопиев разбира съдебната реформа - хваща прокурора и всички по делото са невинни. Затова днес става ясно защо е истерията, с която кръгът „Капитал“ води вече неколкогодишна война с устоялия на натиска им бивш главен прокурор Сотир Цацаров.
Аналогичен с аферата „Каолин“ е и случаят с приватизацията на най-големия български винпром (вече ликвидиран) преди 20 години – „Дамяница“. Отново в помощ на кръга „Капитал“ е шефът на икономическата комисия в парламента – Никола Николов – по „случайност“ шеф и на асоциацията на винопроизводителите.
„Дамяница“ е една от първите приватизирани от кабинета „Костов“ апетитни хапки.
Процедурата е задвижена през 1997-ма година. Винпромът набързо е прехвърлен от земеделското министерство към министерството на промишлеността. Шефът на ведомството, съветван от Николов, прокарва като акционер в РМД-то и изпълнителен директор на предприятието – Филип Харманджиев, основен бизнес партньор на Прокопиев и част от задкулисния кръг „Капитал“. Харманджиев става акционер и директор на винпрома след грубо нарушение на закона (точно както брата на Прокопиев в РМД-то за „Каолин“).
От описаното дотук става ясно и друго - че кръгът „Агнешки главички“ е сред най-знаковите творения на българското политическо задкулисие. Роди се на границата на две хилядолетия (1999-2000 г.), сякаш за да ни подскаже, че тук е така – задкулисието и олигархията ще векуват от векове за векове.
Политически всичко започна през 1997 г. На проведените през април предсрочни парламентарни избори Обединените демократични сили (коалиция, в която основната партия беше СДС) получи почти 53% от вота на българите. Скоро след това Иван Костов вече е министър-председател, а Йордан Соколов – председател на НС. За председател на икономическата комисия в същото Народно събрание е избран Никола Николов, депутат от Разград и много приближен на Йордан Соколов.
Нека видим що за птица е този човек, който се превърна в тамадата на кръга „Агнешки главички“.
Никола Джипов Николов е роден на 19 юни 1959 г. в гр. Левски, откъдето е майка му Райна Николова. Скоро след това семейството се премества в Разград. Живеят в къща на ул. „Паисий“, строена през 1920 г. от богатия му дядо, който е бил акционер в тогавашното предприятие „Каолин“.
Никола Николов получава солидна партида имоти след реституцията – склад за напитка в гр. Левски, 7-8 магазина в центъра на Разград, компенсаторни записи от фирма „Каолин“ в гр. Сеново и 105 дка в землището на исперихското село Яким Груево.
Но това явно се е оказало малко за ненаситния главатар на „Агнешките главички“.
Бащата Джипо Маринов е бивш легионер и по твърденията на неговия син нееднократно бил уволняван от комунистическата власт. Факт е обаче, че Джипо Николов достига до високата позиция главен счетоводител.
Дядото на Агнешкия крал по бащина линия Никола Маринов е лежал в лагери след 9 септември 1944 г. Той идва в Разград от Габровския Балкан и в началото е чиракувал при разградски чорбаджия, известен с прякора Симеончето. Постепенно събира малък начален капитал и с времето става крупен търговец. Занимавал се е предимно с колониални стоки, стоки от първа необходимост, но с времето развива и строителен бизнес – сградата на театъра в центъра на Разград е негово дело.
Градската мълва обаче свързва рязкото забогатяване на Никола Маринов и с приятелството му с министър-председателя през 1944 г. Иван Багрянов.
Тези факти неговият внук успешно ще трансформира от биографичен в реален капитал след 10 ноември 1989 г. Нищо, че всичките му най-близки хора, докато е председател на СДС-Разград, директор на „Диамант“ ЕАД и депутат два мандата, ще са от номенклатурата на БКП и службите.
Майка му Райна Николова е главна сестра в разградската болница по времето на комунизма. Пак тогава семейството си докарва допълнителни доходи, като отглежда свине в изградената още през 1965 г. ферма в близкото до Разград село Благоево.
Като ученик бъдещият любител на агнешките главички по времето на комунизма е зает с това да помага на родителите си в отглеждането на прасетата – все пак от това в онези години се докарваше немалък доход. Даже като се върнал от сватбеното си тържество, Никола Николов съблякъл официалния костюм и надянал работните дрехи, за да нахрани прасетата в Благоево.
Прави го и след години, когато често се връща от София в Разград, вече като мастит депутат от СДС.
Никола Николов завършва Математическа гимназия в Разград, а след това и Висшия машинно-електротехнически институт в София. Научен сътрудник II степен в Института по приложна минералогия в Разград от 1986 до 1992 г.
В началото на 90-те години на миналия век Никола Николов надушва потенциалните възможности, които може да се разкрият пред него, ако заеме активна позиция в СДС, и стръвно се хвърля в политиката. През 1990 г. бъдещият главатар на кръга „Агнешки главички“ оглавява разградското СДС. Стефан Средков, един от основателите на СДС в Разград, си спомня, че още тогава мотото на Никола Николов е, че: „Трябва да се вземат парите на комунистите“!
Може би покрай тази заявена своя главна цел тогава той се сблъсква с Атанас Атанасов, бъдещ шеф на Национална служба „Сигурност“ по време на управлението на Иван Костов 1997-2001 г.
В началото на 90-те години Атанасов е все още директор на РДВР-Разград. Неговата първа съпруга (с която отдавна вече е разведен) Анелия Атанасова е сред основателите на СДС в града. Логиката на семейство Атанасови е била, че е логично тя да води разградската листа през 1997 г., но това не се случва. Тя дори не е втора. Подреждането е следното – на първо място е Йордан Соколов, втори е Никола Николов, а трети - Гюнер Тахир.
Йордан Соколов е водач и на листата в 15-и плевенски избирателен район и влиза оттам.
Така в парламента от Разград като депутати на ОДС се озовават Никола Николов и Гюнер Тахир. През 1997 г. СДС провежда вътрешни избори, с които да подреди кандидатдепутатските си листи и Никола Николов успял да надделее над Анелия Атанасова чрез фалшификации при гласуването в СДС-Кубрат.
Благоверната на генерала остава капо и Атанас Атанасов затаява люта омраза срещу Никола Николов. Знае много за него, но нищо не може да направи, защото през 90-те години тамадата на бъдещия кръг „Агнешки лавички“ е твърдо подкрепян и лансиран от председателя на НС Й ордан Соколов. Обществена тайна по онова време е, че завод „Динамика“- гр. Кубрат е под контрола на Н. Николов.
Хора от неговото обкръжение са закупили също така ОЗС – Кубрат, ОЗС – Разград, и ОЗС – Исперих. Никола Николов не е бил безучастен и при приватизацията на „Автосервиз“ – Разград, както и на „Мебел“ – Кубрат.
Съседният на Кубрат град Вятово също е под контрола на председателя на икономическата комисия в НС и член на НИС на СДС.
До пролетта на 2001 г. Никола Николов се ползва с категоричната подкрепа и на Иван Костов. Когато в началото на март 2001 г. прокуратурата привиква Никола Николов (заради бандитската приватизация в Разград и региона), Иван Костов застава като Матросов на амбразурата зад него. Дори прочита официална декларация на СДС по казуса: „СДС не може да коментира неофициалната информация, инспирирана или разпространена по БНР за Никола Николов.
С протекции в съда са и другите от кръга, не само Прокопиев. В края на 2001 г. Окръжна прокуратура Благоевград повдига обвинение на Харманджиев. Пет години по-късно благоевградският съд го оправдава. Година след това Софийският апелативен съд променя присъдата на първата инстанция и осъжда „Дамяница“ да заплати неустойки за неизпълнение на приватизационния договор. Но избата вече е в процедура по несъстоятелност – прибрана за жълти стотинки, източена и фалирана от кръга „Капитал“.
След сделките „Каолин“ и „Дамяница“ Прокопиев вече е мултимилионер. Вече не е момчето на Костов, а едър бос. Фактите около тъмното минало на Иво Прокопиев днес бодат очите на обвиняемия. Те отричат неговия разказ, според който честният и почтен бизнесмен е ударен от захванатата държава. Колкото и да се стараят партиите, медиите и НПО-тата под негово ръководство, абсурдно е Прокопиев да докаже, че е мачкан от захваната държава, след като самият той очевидно я е захванал.
От прокуратурата посочват, че делото е прераснало в разследване на пране на пари, "касаещо продажбата на придобити от "Алфа Финанс Холдинг" АД акции от капитала на "Каолин" АД, представляващи 100% от капитала на "РМД Каолин 98" АД, на регистрирано на 20.12.2012 г. в местния съд в гр. Кьолн, Германия, дружество "Кварцверке ГмбХ"."
Освен Прокопиев, който ще отговаря пред Темида в качеството си на председател на Съвета на директорите на "Алфа Финанс Холдинг" АД, по досъдебното производство като обвиняеми са привлечени още и двамата членове на Съвета на директорите на фирмата Константин Ненов и Иван Ненков. И тримата са пуснати на свобода срещу "подписка", уточняват от прокуратурата.
Сигналът за новото разследване пък е дошъл от КПКОНПИ, която с днешна дата е запорирала имущество на Прокопиев и фамилията му на стойност повече от 200 милиона лева.
Като първо е незаконната продажба на дружеството по времето на ментора на Прокопиев – Иван Костов, на РМД-то на брата на Прокопиев – Александър. От документите става ясно, че Прокопиев-брат не е имал право да участва в работническото обединение, тъй като не е бил служител в дружеството и не е имал двугодишен стаж, както изисква законът. Освен това компанията е купена на драстично занижена от управляваното тогава от екипа на Командира министерство цена, която накрая дори не е била платена на държавата.
Второто престъпление, прикрито с продажбата на "Каолин", пък е именно занижаването по документи на добива на природни ресурси от компанията. Според назначените експертизи само за периода 2005 – 2009 г. укритият добив възлиза на над 93 млн. лв. Това означава, че на държавата не са платени концесионни такси за близо 5 млн. лв. и още поне над 8 млн. лв. данъци.
В следващите години практиката по укриване на добив се е запазила. Назначените по делото експертизи са установили нарушения по 4 направления.
Първото е изкуствено занижаване по документи на крайната продажна цена на суровината.
При пазарна цена 150 – 200 долара на тон за пред държавата са декларирани стойности от 65 лв. за тон. Освен това е прикривано реалното количество на добитите природни ресурси и е декларирано на занижени стойности. Третото нарушение е добиването на суровини от по-голяма площ от тази, разписана в договора на "Каолин" за концесия. Последното нарушение е свързано с технологията на добиване, разписана в контракта на "Каолин" с държавата – използвани са многократно повече взривове за добив от разрешените в договора.
И стигаме до ключовото в момента дело за продажбата на ЕВН. Подсъдими по него са разградският олигарх Иво Прокопиев, бившите министри на финансите и на енергетиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков и трима от фирмата на Прокопиев „Булброкърс“ - управителят Радослав Рачев и акционерите Петър Василев и Любомир Евстатиев.
Дянков и Трайков са обвинени за продажбата на държавния дял в ЕВН на занижени цени, а Прокопиев – за подбудителство.
Пазарна манипулация, извършена на Българската фондова борса, е ощетила държавата при продажбата на остатъчния пакет акции от ЕВН. Това са основните твърдения на прокуратурата и свидетелят Стоян Мавродиев пред Специализирания наказателен съд в качеството му на бивш председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Цифрата е изчислена от експерти на самата финансова комисия.
С. Мавродиев бе разпитан като свидетел по делото за продажбата на 33% от „ЕВН България Електроразпределение“ АД на неизгодна цена, която според прокуратурата е ощетила хазната с близо 21 млн. лв.
Става въпрос за сделка в края на 2011 г. на Българската фондова борса.
На 21 декември бил проведен първият смесен закрит аукцион, на който били продадени 51 022 акции, купувач бил мажоритарният собственик на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в лицето на ЕВН Австрия, а инвестиционен посредник „Булброкърс“ ЕАД.
На следващия ден били продадени останалите 531 акции отново на същия купувач. В нарушение на Закона за приватизация „Булброкърс“ е участвал като довереник и посредник както от страна на държавата в лицето на Агенцията за приватизация, така и от страна на мажоритарния собственик ЕВН Австрия.
Парите от продажбата пък отишли, вместо в Сребърния фонд, в специално създадената Държавна консолидационна компания и така според прокуратурата били ощетени българските пенсионери.
Разплитането на аферата започна след сигнал на С. Мавродиев до главния прокурор.
Пред съда Мавродиев разказа, че тогавашният вицепремиер Дянков многократно му звънял по телефона по време на подготовката на приватизационната сделка и настоявал по-бързо да приключи процедурата по одобряване на проспектите в КФН, за да бъде проведен търгът на борсата преди коледните празници през 2011 г.
За същото активно настоявали и от „Булброкърс“.
„Имаше активен натиск от всички страни КФН да одобри проспекта, а в него имаше доста пропуски и неточности, констатирани от нашите експерти, и затова се бавеше одобрението“, казва Мавродиев.
Според него е било важно проспектът да бъде наред, за да информира бъдещите инвеститори добре, да има прозрачност и да бъде постигната добра цена при продажбата.
Проспектът бил одобрен от КФН със забележки и на 8 декември била проведена презентация в Лондон, на която той не бил преведен на английски. Преди нея зам.-председателят на КФН и шеф на управление „Инвестиционен надзор“ Димана Ранкова поискала Мавродиев да я командирова в Лондон, но той отказал с изрична резолюция.
Мотивът бил, че е конфликт на интереси представител на независим финансов надзор да присъства там заедно с хора от изпълнителната власт, на борсата и на „Булброкърс“. Тогава Ранкова си подала молба за отпуск и все пак отишла на презентацията.
„Това е особено скандално. Интересно е да се разбере кой е платил командировката й?“, попита Мавродиев.
И допълни, че подал сигнал в Комисията за конфликт на интереси срещу Ранкова, която се произнесла с решение, че има нарушение.
След като акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД били продадени през борсата на мажоритарния собственик на компанията ЕВН Австрия, КФН през 2012 г. започнала проверка.
Екипът от експерти на КФН се запознал с документацията и на „Булброкърс“ и чак тогава станало ясно, че фирмата на Прокопиев е била едновременно инвестиционен посредник и на Агенцията по приватизация, и на ЕВН Австрия.
„Нито Агенцията по приватизация, нито ние знаехме предварително това. Това е огромен проблем за честността и прозрачността на процедурата и ако го бяхме разбрали, щяхме веднага да спрем борсовата търговия. Държавата е искала да продаде на висока цена, а ЕВН Австрия да купи на ниска цена. „Булброкърс“ е защитила интересите на купувача, макар че Агенцията по приватизация й плати милиони левове за посредничеството.
Скандално нарушение е да си посредник и на двете страни в една сделка, в който и да е бизнес, още повече на чувствителния капиталов пазар“, казва още Мавродиев.
Експертите на КФН установили, че на 21 декември 2011 г. пълномощникът на ЕВН Австрия Г. Райдингер наредил на „Булброкърс“ 34 броя лимитирани поръчки (с цени на акциите и обеми). При търга посредникът ги пускал по определения от Райдингер ред – през една минута и така цената се увеличавала само с 1% и в някои случаи с по 1 стотинка.
По този начин била пресечена възможността други инвеститори да участват и да наддават, за да се получи по-добра цена.
Тъй като през 2012 г. пазарната манипулация не е била криминализирана, а санкционирана като административно нарушение, КФН издала 3 акта – 2 на „Булброкърс“ и 1 на представителя на ЕВН Австрия Г. Райдингер. Актовете на посредника са, че не е спрял нарежданията на Райдингер за очевидно манипулативната поръчка, както и че не е подал сигнал в КФН за констатираните пазарни манипулации.
Мавродиев коментира и използването на старата и отхвърлена руска платформа за борсова търговия РТС вместо немската „Ксетра“, която позволява прозрачност при търга.
„Имало е два сценария – при първия мажоритарният собственик ЕВН Австрия да купи всички акции, както и стана, и вторият – търгът да бъде блокиран и никой друг да не може да купи предлаганите акции“, обясни Мавродиев.
Показания пред съда даде и свидетелката Красимира Антонова – Вълкова, която е била част от екипа експерти на КФН за проверка на сделката след приключването й. Съдът прочете показанията й в досъдебното производство, в които тя подробно разказва за констатираната пазарна манипулация и че с извършеното от „Булброкърс“ и Райдингер са били застрашени интересите на Агенцията по приватизация.
Дни преди Специализираният наказателен съд да се произнесе по делото на Прокопиев, той опитва пак със същите прийоми да оказва натиск през медиите си - този път не върху политиците, а върху магистратите.
В съда не медиите и хватките от бизнеса имат значение. Само доказателствата ще решат съдбата на приватизатора на Иван Костов. А те сочат, че Иво Прокопов заслужава възмездие.
