Международна програма на ЕС работи за правата на жените, засегнати от наркотиците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тереза Салвадор-Ливина е директор на COPOLAD от януари 2011 г.
Отчитаме значителен напредък в признаването на необходимостта от подход, основан на пола, във всички области на политиката за наркотиците – казва Тереза Салвадор-Ливина, директор на програмата за сътрудничество между Европейския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави (COPOLAD). Тя взе участие в конференцията „Жените и политиките за наркотиците“ от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС
- Как оценявате сътрудничеството в областта на политиките за наркотиците между ЕС, Латинска Америка и Карибите в рамките на програмата COPOLAD[1]?
Същественият обхват на програмата - всичките 33 държави от Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) – разкри множество възможности за сътрудничество във всички области на изготвяне на политики по отношение на наркотиците. COPOLAD е първата европейска програма за сътрудничество, която се намира в тази позиция, тъй като предишните са имали секторен фокус, главно в областта на намаляването на предлагането на наркотици, докато COPOLAD се основава на всички аспекти, обхванати от Стратегията на ЕС за наркотиците за периода 2013-2020 г. и Плана за действие на ЕС 2017-2020.
Това означава, че имаме възможността да подкрепим разработването на балансирани политики, основани на доказателства. Можем да предложим практически ориентирана подкрепа за опростяването на абстрактните концепции, които наскоро се появиха в страните от CELAC, като например какво в действителност е политика, ориентирана към общественото здраве. Можем да осигурим и да разпространим много положителни резултати - от гледна точка на спасените животи – във връзка с проучванията, направени в европейските държави за някои все още противоречиви подходи в някои държави от CELAC, като например стратегиите за намаляване на вредите.
Тази привилегирована позиция ни позволи да подкрепим изграждането на капацитет и консенсусните процеси, ръководени от самите държави от CELAC, където европейските държави дават пример и могат да споделят ценен опит. Дейностите за изграждане на капацитет и консенсусните процеси улесняват участващите държави за постигането на напредък по изграждането на стабилни национални центрове за наблюдение и информационни системи, приемането на стандарти за качество и подобряването на правните рамки. Във всички тези задачи разчитаме на съществения принос на важни многостранни агенции като Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA), Междуамериканската комисия за контрол върху злоупотребата с наркотици (CICAD-OAS) и Общоамериканската здравна организация (PAHO), заедно с мрежи на неправителствени организации за двата региона, като например Иберо-американската мрежа от неправителствени организации, работещи в областта на наркотиците и наркоманиите (RIOD) и Международният консорциум за политиките за наркотиците (IDPC).
- COPOLAD насърчава включването на подхода, основан на пола, като хоризонтален елемент от политиките в областта на наркотиците. До каква степен виждате напредък и кои са основните предизвикателства?
Още от първата си фаза COPOLAD е силно ангажирана да насърчава напредъка в това отношение. В тази рамка, по време на първата фаза на COPOLAD, посветихме годишната конференция (проведена в Кито, Еквадор) на половия подход и подобряване на положението на жените. Това беше първата възможност между двата региона за преглед от широка перспектива какво е положението на ключовите аспекти в тази област. Един от резултатите от конференцията бе изследване, което COPOLAD разработи и публикува през 2014 г. Промените отнемат време, както във всички други сфери на обществената политика, но има някои забележителни постижения в теоретичното признаване на необходимостта от включване на този подход във всички области на политиките за наркотиците. COPOLAD прави оценка на този напредък чрез нов доклад, който в момента подготвяме.
- Третата годишна конференция на COPOLAD II е посветена на политиките за жените и наркотиците. Кои са най-важните въпроси в това отношение, пред които се изправят отговорните институции?
На първо място, институциите, отговарящи за разработването на политики, трябва да гарантират, че приетите мерки са основани на доказателства. Това означава, че трябва да се подкрепят различни видове изследвания, количествени и качествени, с цел насочване на ефективни действия, съобразени с нуждите и приоритетите на жените. Все още има ограничена наличност на данни за разграничаване на спецификата на проблемите, свързани с наркотици, при жените и мъжете. По тази причина доказателствата за ефективността на приложените мерки, дори и обещаващи, все още са в начален етап. Както в ЕС, така и в страните от CELAC, информация, категоризирана по пол и социална група, има само за някои основни показатели, например: разпространение на употребата на наркотици, честота и т.н. За да се отговори ефективно на многото съществуващи потребности, са необходими и показатели, като: средна начална възраст; взаимозависимост между наркотиците и насилието спрямо жените, сексуалното насилие, проституцията; съответствие между съществуващите услуги и специфичните потребности; степен на възползване и отказ от програми и услуги, свързани с наркотиците; данни за бременност при подрастващите; осъдителни присъди, свързани с наркотици други, както и развитието на тези показатели във времето. В някои случаи могат да бъдат от особено значение и данни за достъпност и вид на предоставяните социално-санитарни грижи, които позволяват съпоставяне с други ключови показатели за жените, сред които нивата на доходи и образование, сексуално насилие или малтретиране в ранна възраст, проблеми, произтичащи от заклеймяването на употребата на наркотици, или други условия, свързани със семейството и отговорността за икономическа издръжка, грижи и други.
На второ място, необходимо е адекватно планиране, за да се гарантира, че необходимите промени се изпълняват. Успоредно с това, институциите трябва да предоставят възможности за изграждане на капацитет на служителите, за да осигурят възможно най-доброто изпълнение на мерките, включени в националните стратегии и планове за действие, включително превенция, основана на пола, услуги за лечение, програми за намаляване на вредите, мерки за социално включване, реформи в сферата на правосъдието и наказателното право по отношение на престъпленията, свързани с наркотици, извършени от жени, както и развитие на алтернативни програми в малките населени места.
И накрая, но не на последно място, промените в политиките трябва да бъдат въвеждани с определени за тях бюджетни средства, необходими за изпълнението на някои мерки и услуги.
- Как перспективата за пола и подобряване на положението на жените могат да повишат на практика ефективността на политиките в областта на наркотиците? Какви са конкретните нужди, които трябва да бъдат разгледани?
Проблемите, с които се сблъскват жените, които употребяват или разпространяват наркотици, са сложни и засягат в много аспекти различни социални групи, не само тези, които са в уязвимо положение, но и жени от всички възрасти и с различно обществено положение. Това изисква цялостен и всеобхватен подход. Т.е. никоя политика няма да бъде завършена, балансирана и ефективна, ако не взима предвид правилното преодоляване на многото рискови фактори, засягащи по различен начин жените и мъжете.
- Кои според Вас са настоящите най-добри практики за подход, основан на пола, в Европа, Латинска Америка и изобщо?
На конференцията от календара на Българското председателство бях представени много обещаващи примери от страните от ЕС, Латинска Америка и Карибския басейн, като някои от тях включват оценка на ясни ползи, произтичащи от промени в политиката, изпълнени програми или откриване на нови услуги. Когато има по-голям брой оценени стратегии и програми, ще бъдем в по-добра позиция да говорим за най-добрите практики, базирани на доказателства. В момента искам да подчертая бавния, но значителен напредък, постигнат през последните пет години. Окуражаващи са положителните данни за вече прилагани политики, допринасящи за подобряване на живота на жените. Този прогрес бе ясно отразен в представените по време на срещата презентации, чрез които много страни показват как те включват и половия подход в рамките на новите си стратегии и национални планове за наркотиците. Той е отразен чрез увеличаването на програмите и секторните инициативи, предприети от държавите и многостранните институции, присъстващи на конференцията.
- Как виждате възможната роля на гражданското общество за улесняване на възприемането на необходимостта от подход, основан на пола, в политиките в областта на наркотиците?
За COPOLAD, а също и в съответствие с Плана за действие на ЕС 2017-2018, е необходимо гарантирането на постоянен диалог между регионалните и международните мрежи на гражданското общество, работещи в областта на наркотиците, и ангажираните с изготвяне на политики експерти на национално, регионално и междурегионално равнище. Привличането на тези мрежи в прилагането и оценката на плановете е важно за диалозите на всички нива, както и за програмите за сътрудничество като COPOLAD. В нашата програма като партньорски агенции участват Иберо-американската мрежа от неправителствени организации, работещи в областта на наркотиците и наркоманиите (RIOD) и една международна мрежа от неправителствени организации. Чрез тях ние се опитваме да подкрепим засилване на ангажираността на гражданското общество във всяка от страните в COPOLAD, за да улесним тяхното участие в разработването и прилагането на политиките в областта на наркотиците, като обърнем особено внимание на сътрудничеството с младите хора и с онези, които се възползват от услугите, свързани с наркотиците.
- Върху какво трябва да бъдат фокусирани бъдещите инициативи по отношение на най-сериозните проблеми, свързани с пола, пред които са изправени жените?
Разглеждането на перспективата за равенството между половете и укрепване на положението на жените като ключов елемент от политиките в областта на наркотиците продължава да бъде предизвикателство, пред което се изправяме на практика. Ето защо научните изследвания, оценката на напредъка, разпределението на необходимите ресурси, програмите за изграждане на капацитет и промените в политиките за гарантиране спазването на правата на жените определено ще подобрят социалните, семейните, личните и здравословните условия за жените. Това изисква прилагането на многосекторен подход, гарантиращ координация между ангажираните страни, в който публичният сектор и неправителствените инициативи обезпечават прилагането на справедливи стратегии и програми, както и предоставянето на услуги, съобразени с индивидуалните нужди на всяко момиче и всяка жена в отделните държави.
Напредъкът по включване на подхода, основан на пола, бе обсъден на третата годишна конференция „Жените и политиките за наркотиците“, съорганизирана от COPOLAD и МВР в рамките на календара на Българското председателство на Съвета на ЕС.
[1] COPOLAD е програма за сътрудничество, финансирана от Европейския съюз, която понастоящем е в своята втора фаза. Първата фаза (2011-2015 г.) включваше страните от Латинска Америка, а във втората фаза (2016-2019) се присъединиха 15 карибски държави. Програмата се ръководи от Испания чрез Международната иберо-американска фондация по управление и държавни политики (FIIAPP). Тереза Салвадор-Ливина е директор на COPOLAD от януари 2011 г. Тя работи в областта на разработването на политики за наркотиците от 1981 г. насам, като е заемала различни длъжности в институции, отговарящи за политиката в областта на наркотиците на регионално, национално и европейско ниво.
