ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Без приемане на специален закон, отварянето на КТБ зависи от срока, който БНБ ще определи за квесторите. По закон този срок може да се удължи и до 6 месеца. Това каза задепутатът от ГЕРБ Менда Стоянова, цитирана от "Фокус".
Най-важното сега е да сме наясно какво се случва в тази банка, каза Менда Стоянова.
Дали има лоши кредити, има ли несъбираеми кредити, има ли и какви активи, ликвидни ли са, продаваеми ли са, работят ли предприятията, които са вземали кредити, за да може да си ги изплащат. За нас тази информация сега липсва, каза Стоянова.
В същото това време се иска от Народното събрание да приеме един закон на доверие. Но в последните месеци доверието е сериозно разклатено, смята Стоянова. Възможно е и бизнес решение за тази банка, уточни тя. Това означава активи и пасиви от банката да бъдат предложени на други банки, които желаят да ги купят, като запълнят нейната капиталова дупка. Въпросът е, че никой не знае колко са те. Не се знае нищо и няма как да се предложи. Според Менда Стоянова, в тези случаи по-добре е да се върви по действащото законодателство, а то е абсолютно синхронизирано с ЕС. Именно в хода на квестурата и срока, определен за тях от БНБ, следва да се изяснят всички тези въпроси, които сега си задаваме и то съвсем ясно и категорично. Едва тогава, с доклада на квесторите, може да се вземат съответните решения, каза Стоянова. Възможно е това да продължи до септември, но е възможно да продължи и до 6 месеца.
Ситуацията с КТБ е доста сложна и каквото и решение да се вземе, то няма да е само с положителен знак, смята още Менда Стоянова. Това не е просто банкова криза. Всички знаем, че е инспирирано от войната на двама олигарси. А това има значение, защото поставя многото допълнителни въпроси. БНБ предлагаше вариант на специален закон, с който да се обяви в несъстоятелност банката и държавата да плати на всички вложители, припомни Менда Стоянова. Според нея, това има и плюсове, но и минуси. Плюсовете са за хората, на които ще бъдат платени парите веднага, и не толкова на тях, а на фирмите, които държат своя финансов ресурс в тази банка. Но от друга страна, едно извънредно законодателство е прецедент и то лош, каза Стоянова. Още повече, че по този начин се елиминират Законът за кредитните институции, Законът за банковата несъстоятелност, Законът за задълженията и договорите и много други и едва ли не Народното събрание с един извънреден акт решава този проблем. По този начин, от една страна се губи отговорността, а от друга страна се лишават от права заинтересованите страни да търсят чрез обжалване през съда своите права, смята финансистът. Затова именно казусът е изключително сложен и не става въпрос само за това дали да се платят парите на тези, които имат над гарантирания лимит и колко ще струва това на държавата.
Според Менда Стоянова, БНБ тръгна по най-лесната плоскост - да се искат пари от държавата, макар, че специалисти в тази област, а и практиката в Европа подсказва, че първо трябва да се търсят бизнес решения и едва, ако не се намерят такива, да се ангажира бюджета и обществения ресурс.
Менда Стоянова смята, че хората с депозитите трябва да са убедени, че ще си получат парите. Според нея, специално за гарантираните депозити може да се намери и по-рано техническо решение те да бъдат платени, като на тяхно място като кредитор в банката влезе Фондът за гарантиране на вземанията така, както Законът повелява.
