ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавата и нацията са изправени пред проблем. В това нямаше да има нещо кой знае какво, ако все по-настоятелните позивни не сочеха, че този проблем е със силно разрушителен заряд. И ще се задълбочава, вместо да се върви към неговото решаване. Проблемът трябва да бъде назован ясно и без колебание да се влезе във война с него. Този проблем е свързан с пълното разминаване между това, което говорят българските т.н. „десни“ политици и това, което реално вършат.
Казано на човешки език – в българската политика вече всичко е от породата на непоправимите и много цинични ментета. И задължително като ги чукнеш и се пукнат, отдолу непременно се появява някакво комуненце. Ако е от тези гръмогласните, които са си били комуненца от балдър години, както казваше баба ми – иди-дойди. Пак са вредни, пак неприятни, но поне са предвидими. Миришат на нещо родно, познато, българско.
Както съветва легендарният американски командос Дик Марчинко, създател на спецназовската „Тюлен група шест“: „Предпочитам да си имам работа с кофти хора. Предвидими са. Няма нищо по-лошо от това да работиш с „добри“ хора – никога не знаеш кога ще станат лоши.“ Та и тук така – тези, които са си били левичари преди 10, 15, 20, 25 години са предвидими. Най-опасни са скритите левичарски лимонки, онези политически ментета, които се правят на добри, на правилни /“right”означава и „десен“, и „правилен“/, а иначе са като „змия в пазвата“. В тази посока напоследък особено преуспява едно лице, което при други обстоятелства щеше да умре от глад /бивш главен прокурор твърди, че нямал спечелено дело като адвокат/.
Тук обаче лицето е депутат, а клакьорстваща група от криптокомуненца му правят метани и даже го възвеличават в ранг на „ново лице на българската десница“. Чакайте малко, нека се разберем. Ако ще употребявате някакви думи, добре е те да бъдат употребявани според предназначението им, за което сме се разбрали, че ще влагаме в тях. Да се определя Радан Кънев като „ново лице на българската десница“ означава, че стотици хиляди истински десни избиратели, сред които съм и аз от началото на дните си, ще се смеем безспир на тази глупост.
И ще слагаме оттук до края на света пълен и безкомпромисен игнор по време на избори на това менте. Хахаха, Радан – „новото лице на българската десница“?! Хахахаха, това трябва да е най-голямата дивотия, която се е раждала в нечия глава през последните години. Защо това е така? Защото в политическата и родова биография на лицето Радан Кънев няма нито една, повтарям, нито една причина той да бъде възприеман като десен политик. Съдете сами. Започваме с политическата биография, а след това ще надзърнем и в родово-семейната.
Радан Кънев влиза в политиката като анонимен автор във форума на сайта „Медиапул“. Подписваше се с никнейм „The Hobbit“, а антиамериканизмът покрай намесата на САЩ в Ирак тогава беше втората му природа. Направо задръстваше форумите с него. Помня го от една среща на бивши форумци – направи ми изключително неприятно впечатление с левичарството и антиамериканизма си. След това се юрна да се прави на гейски адвокат.
По дяволите, няма истински десен, консервативен политик или изследовател, който да преценява позитивно гейските прайдове. Радан не само, че не го прави, а открито защитава тази неестественост във вкусовете. След това се сети и описа в блога си своя чичо Алберт Моис, от левичарската партизанска фамилия Кордова, който – представете си – живеел в Израел със своята половинка Шимон! Това сигурно трябва да се смята за дясна ценност и практика. Не, не е! Еднополовото сексуално общуване и бракове са нещото, по което най-лесно може да разграничите истинския десен от ментето.
Тук ментето избива като въшка на чело. Днес упадъкът на нравите и морала са достигнали такива зеещи висоти, че позволяват еднополовото общуване. Вероятно ще трябва да водим мирно съвместно съществуване с изповядващите го – засега. Но никой и нищо не може да ни накара да приемаме като десни политици тези, които адвокатстват на това, според мен, абнормно поведение.
„В българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си“. Такова самопризнание по време на среща с неправителствени организации в София направи преди по-малко от година Радан Кънев. Това вече е безмерно нахалство! Добре де, след като се чувстваш ляв, що щеш при десните тогава. Ако имах по-изчанчено чувство за хумор, щях да напиша, че политическата объркация на Радан Кънев явно е силно повлияна от родовата традиция.
Дали по сексуална, дали по политическа линия – разлика няма. Но винаги става дума за измамност. И ако при Алберт Кордова все пак става дума за лични неща, когато ти представят за ново лице на дясното човек, който безсрамно се самоидентифицира като „ляв“ и това не води до адекватни реакции сред тези които го подкрепят, вече имаме онзи проблем, с описанието на които започнах. Имаме проблем с невъобразим ерозивен потенциал. Някои неразумни люде казаха миналата есен, когато това скандално признание на Кънев беше направено публично:
„Е, какво толкова, вероятно е грешка на езика. Бъдете толерантни“. Истината е, че за никаква грешка на езика не става дума. Левичарството на Радан Кънев е дълбоко внедрено в мисленето и ценностите на този човек и изобщо не е безобидно. Само преди седмица, на 26 януари, след като се разбра, че агент Гоце /както го наричаха допреди да станат коалиционни партньори с него самите десебари и седесари/ иска да подава оставка, „новото дясно лице“ изтърси поредното левашко залитане пред камерите на новините на ТВ плюс:
„Не мога да скрия задоволството си…България има нужда от модерна левица. За нас е много по-лесно да бъдем заедно с една модерна левица в управлението“. Тези хора са лишени от всякакви принципи и ценностни жалони. Единственият принцип е да са във властта – на всякаква цена. Пред ивреме американският съветолог Мартин Малия наричаше болшевиките „маниаци на властта“ зарад иготовността им да направят всякакви лупинги, за дад останат на власт.
Днешните „десни“ болшевики от ДСБ и СДС също са готови на нечувани мерзости, претъркалвания, самозаплюване и самоунижение, стига да им гарантират присъствие във властта. Помня, че един от главните аргументи, когато миналата година лансираха Радан Кънев за „новото лице на дясното“ в България беше този, че нямал шлейфа на Иван Костов от пребиваването във властта. Както всеки може да се увери, това няма никакво значение.
Освен това е в хронична вражда с истината – Радан Кънев толкова бързо се „учи“ на двуличие и колаборация с левичарския октопод, че може дори да задмине учителя си. Кой знае, може би точно поради това Костов го лансира и като лична кандидатура, която оглави личната му партия.
