Последвайте ни в Google News Showcase
Наивно е да очакваме откровени отговори за съкровени актуални тайни на съзаклятнически съуправляващите БСП и ДПС през по-голямата част от прехода от комунизъм към неокомунизъм. Те не са отговорили на фундаменталния, но същевременно ноторно риторичен въпрос, кой и защо връчи в ръцете на Доган и Местан инструмента им за манипулиране на българската политика с марката „ДПС”, та на въпроса за това кой наистина и с каква откровена цел се опита да наложи емблематичния за мутренския им преход Делян Пеевски начело на новата държавна сигурност на България ще чакаме отговор!
Не го дочакахме и днес, когато на полето на коалиционната конкуренция в манипулирането на обществото се появи наместникът на Доган, неговата сянка Местан. Неочаквано той се натъкна на упоритото желание на водещите на сутрешния блок на БТВ да го накарат да издаде истината по въпроса за проваления опит депутатът от ДПС Делян Пеевски да бъде сложен начело на ДАНС и очаквано лидерът на политическата сила, част от която е проваленият фаворит за поста, отново не отговори, претендирайки, че е отговорил.
Местан на практика похвали Орешарски, че е запазил тайната, казвайки, че предложението за Пеевски било съвместно, т.е. нещо като писането на сатира от Илф и Петров. Докато Станишев не бил прав да твърди, че само от ДПС се сетили за Пеевски.
Чудя се дали Местан не намеква по този начин, че и Орешарски е избор на ДПС, а не на Станишев, след като лидерът на ДПС днес го (де)класира след Орешарски по скалата на своите политически предпочитания.
Освен, че водещите Генка Шикерова и Константин Караджов изненадаха Лютви Местан със своята настойчивост до степен, че го накараха да изостави “екзактния” език и да проговори наставнически за тяхната преднамереност, единствената новост в обичайно надменното поведение на опитния в подобни демонстрации днешен лидер на ДПС, беше зле прикритата му хапливост и раздразнение спрямо факта, че коалиционното му другарче Сергей Станишев прехвърли от екрана на същата телевизия преди два дни отговорността за номинирането на Пеевски изцяло върху ДПС.
Когато Станишев направи това, реших да не реагирам: що за новина е това, че кокошката снася яйца, а не петелът! Само че накокошиненият Местан днес се яви с мисията да покаже кой кукурига от коалиционния стобор и изрази надежда Станишев да се е „объркал”, повишавайки партийния статут на Пеевски в ДПС.
Беше дребнаво Местан да прави устна забележка на своя другар по кадруване точно заради факта, че е допуснал лапсус, като приобщи неправомерно Пеевски към ръководството на ДПС. Много по-едър факт от тази задочна полемика през екрана на най-гледаната телевизия е това, че той изобщо се води – там и по този начин. И това се отнася с особена сила към противоречието между двамата партньори във властта относно авторството на самата идея маститият депутат Пеевски да оглави ДАНС ( и така, очаквано за страничния наблюдател като моя милост, да взриви масовото гражданско недоволство-очаквано, защото преди да избухнат протестите буквално помолих медиите иронично да показват още по-често Пеевски в изблиците му на господарски гняв от парламентарната трибуна).
Ако търся метафора за „казуса Пеевски”, не бих го оприличил на горещ картоф. Прилича ми повече на врял патладжан, започнал шеметната си кариера на политик и следовател ( без образователен ценз- за сведение на Местан, който говореше за калинките на противника, каквито нямало сега, а всъщност Пеевски е най-едрата калинка от последното десетилетие) и изкласил като китайски бурен на българска почва в ролята на медиен магнат за две петилетки неспирен възход зад кулисите на нашенския мутриленд.
Патладжанът е лилав, какъвто беше първоначално партийният цвят на Пеевски в битността му на прохождащ 22 годишен „аристократ”, монтиран за лидер на младежкото „царско движение”. После се завъртя в миксера на задкулисието и стана част от кьопоолуто на ДПС- един тюрлюгювеч от добавени (за по-лесно преглъщане от българската публика) български имена във фурната на партията, в която се пекат едни от най-големите далавери на прехода.
Възможно ли е горещият патладжан Пеевски сега, след отлежаването на проблема във фризера на обичайното партньорско мълчание повече от 100 дни, този път да взриви двойната коалиция и това да доведе също до отпадане от триколката на помощното колело„Атака”?
Това е всъщност въпросът, който повдига прехвърлянето на отговорността между БСП и ДПС. При това разграничаването вече лъсна и от противоречието между двете централи по отношение на сирийската криза и нейното отиграване от властта.
Ден след официалната позиция на ВС на БСП за ненамеса в какъвто и да било сценарий срещу режима на Асад, лично Местан започна парламентарното си изявление (формално заявено по друга тема) с точно обратното искане: България да вземе страна и то именно срещу сирийския режим. Стана ясно на всички, защо толкова упорито управляващите отбягваха дебат за Сирия в парламента, но и се изясни, че ДПС дават заявка за “депесарски шут”, ако това им е изгодно, както вече са постъпвали през далечната 1992-ра с коалиционните си партньори от СДС.
Сега, когато „двама се карат” и за „горещия патладжан”, а третият ( Сидеров) се е смълчал и само повтаря уплашено в транс, че не ще избори, които биха го изхвърлили от парламента, изпадаме в ситуацията да гадаем колко дълго още съзаклятниците Станишев и Местан ще крепят статуквото и дали пък наистина, както намекна Янаки Стоилов ( лявата ръка на Станишев), самите те няма да предизвикат избори в интерес на запазването на своите интереси, докато все още могат да спечелят нещо, вместо да загубят всичко до следващата пролет?
Мразя да оставям отворен финал на коментарите си, защото така се присъединявам към тълпите от местни коментатори, който обичат да се застраховат с универсалната за всеки анализ „завършваща” препратка: „ а дали е така, бъдещето ще покаже”.
Този път, колкото и да са опитни в планирането на бъдещите си политически далавери- както се видя от лансирането на Орешарски много преди февруарските размирици и бягството на Борисов от властта- съзаклятниците Станишев и Доган, говорещ с гласа на Местан, имат всички основания да се страхуват, че не могат да моделират в краткосрочен план бъдещето, в което, неочаквано ( само за тях) се намесиха едни упорити граждани.
Плод на тези осъзнати страхове е размяната на удари между Станишев и Местан. Малко приличат на американски кеч с нагласените хватки, но пък понякога и при този режисиран цирк се получават травми на мазните пехливани, имитиращи истинска схватка на тепиха.
Анализът е публикуван в блога ivo.bg
