ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Приоритетите на служебния вътрешен министър се оказаха същите, с които започна мандатът на главния прокурор преди две години и половина. Смяната на министри в последните 30 месеца е толкова честа, че трудно може да се откроят приоритетите им. Да не говорим, че почти никой не запомня имената на заместниците, а често и на самите ръководители на министерства. Това пише в свой анализ "Труд".
Разбира се, с оглед на българската действителност, много често името на вътрешния министър у нас се конкурира по популярност, често и в негативен план, с тази на премиера. Това в голяма степен се отнася и до доскорошния министър-председател Кирил Петков и вътрешния му министър Бойко Рашков, които за рекордно кратък срок от седем месеца сътвориха куп безобразия.
Последното се оказа констатация дори на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев, който упрекна предшественика си за показния, но оказал се незаконен арест на бившия премиер и лидер на опозицията Бойко Борисов.
Всички помним как в нощта на ювелирната акция Кирил Петков и Бойко Рашков с пламък в очите се самоизобличиха, като се похвалиха на брифинг, че полицейските началници са „на горния етаж“ (в премиерския кабинет - бел. ред.), където се отчитали за самоуправството с политическия опонент. Нещо типично за африканските диктатури, но напълно несъвместимо с европейския правов ред.
Желанието на Демерджиев да се разграничи от Рашковото управление на МВР в последната над една година е знаково. Все пак като служебен заместник-министър на правосъдието, а после и като служебен министър, пловдивският адвокат имаше същата агресивна реторика като на Бойко Рашков, що се отнася до прокуратурата и особено по адрес на нейния ръководител Иван Гешев. Но дори и "общият враг" не успя да прикрие появилото се напрежение между Демерджиев и Рашков, покрай назначаването на първия за заместник на втория в кабинета "Петков", последвано от странния отказ за встъпване в длъжност. Причината ще стане известна на обществото най-малкото защото характерът на Рашков е такъв, че едва ли ще остане безучастен при разчистването на неговите назначения по върховете на службите, които служебният министър вече предприема.
Още по-голяма драма може да има Бойко Рашков с това, че макар и индиректно в крайна сметка се оказва, че Иван Демерджиев поне що се отнася до настоящото му качество на силов вицепремиер и вътрешен министър, пък бил то и служебен, се оказва фен на Иван Гешев. Поне това се разчита от представените в началото на седмица приоритети на МВР-ръководството, последвани от няколко публични изяви на служебния министър.
Иван Демерджиев се обяви за нулева толерантност срещу наркоразпространението, особено около училищата. Само че още през февруари 2020 г. главният прокурор Иван Гешев беше издал окръжно до всички шефове на прокуратури да изискват от полицейските началници провеждането на акции срещу наркодилъри, които пласират дрога около училища и учебни заведения.
Служебният МВР-министър призна, че има засилен миграционен натиск, но обърна внимание на необходимостта командированите по границата полицейски сили да бъдат намалени, за да се засили патрулно-постовата дейност в населените места и особено в онези от тях, в които има ръст на нападения, грабежи и убийства. Каквито и твърдения за успехи да правеше Рашков в края на злополучния си мандат, за всеки е ясно, че с арогантна самонадеяност и агресивно самочувствие начело на МВР пенсионираният доцент по наказателен процес унищожи и най-малкото усещане за взаимодействие между полиция и прокуратура, поне що се отнася до противодействието на конвенционалната престъпност.
Вътрешният министър ежедневно атакуваше магистратите и дори изпадна дотам да употреби парламентарната трибуна за евтина пропаганда с внушенията, че имало проблем с дипломата по право на обвинител №1. Така че за служебния министър Иван Демерджиев е достатъчно само да се запознае с поредицата от системни съвместни специализирани операции на прокуратурата, полицията и жандармерията срещу „криминални авторитети“, провеждани през 2020-а година, които определено имаха ефект върху криминогенната обстановка в страната.
Видяхме миналия уикенд Демерджиев на място в Пловдивско, часове след жестоко тройно убийство. А не правеше ли същото Гешев преди две години, за което отнасяше критиките на фанатизираните му душмани от "жълтите павета".
Любопитен детайл е, че "градската десница" и особено вечно бдящият за подслушвания и „активни мероприятия“ Атанас Атанасов още не са реагирали на заявената от Демерджиев широка употреба на специални разузнавателни средства срещу изборните престъпления в навечерието на вота на 2 октомври т. г. И тук се оказва, че МВР-министърът "не открива топлата вода", а вероятно пази спомен от март 2021 г., когато при съвместна операция прокуратурата и МВР разкриха цяла организирана престъпна група за търговия с гласове като част от арестуваните бяха именно от Пловдив, където е и адвокатската практика на Демерджиев.
Всъщност, ако служебният вътрешен министър наистина иска да противодейства на купения вот, то няма нищо по-логично от това заедно с председателя на ДАНС и главния прокурор да сключат споразумения за сформирането насъвместен щаб за борба с изборните престъпления. Още повече, че това е изискване на Изборния кодекс и не е въпрос само на желание на ръководителите на правоохранителните и правоприлагащите държавни органи. Така със сигурност Иван Демерджиев ще демонстрира, че дори и да недолюбва своя съименник Иван Гешев, това не пречи да се реализират общите им правомощия по взаимодействие на МВР и прокуратурата. А и де факто ще покаже, че за разлика от Бойко Рашков, който показно отказваше да изпълни разпоредбата на Изборния кодекс, уважава и спазва върховенството на правото.
