Последвайте ни в Google News Showcase
Знае се предварително, че на местните избори няма да има класическото противопоставяне ляво-дясно. Просто левицата не е в състояние да оспори победата на десните. Нещо повече, нейният проблем не е дори да запази позициите си от последните избори, които и да са те. Загубата се очертава да бие всички рекорди. Просто е унизително да се пресмята дали ще запази поне половината от областните градове, в които управлява. Какво да се прави пред тази безрадостна перспектива? Да скръсти ръце и да чака безмилостните резултати? Да ограничи загубите и да запази позициите поне на хората от ръководството?Да хвърли вината на предишното ръководство?
Това последното няма как да се случи вече? За последните парламентарни избори вървеше някак си, минали бяха едва няколко месеца от смяната на лидера, новият не можеше за толкова кратко време да промени партията. Сега Миков имаше достатъчно време да направи някаква промяна. След последния конгрес, където Сергей Станишев изказа пълна подкрепа на новото ръководство и показа, че не търси личен реванш и пробив в единството на партията, да му се прехвърля някаква вина за бъдещи провали е евтино и недостойно дори за зомбираните лидери на АБВ. Отговорността за каквото и да се случи ще е на Михаил Миков. И на още няколко около него.
Какво ще бъде шоуто на тези избори и само пасивни зрители ли ще са маститите лидери на славната доскоро партия на българските социалисти? Ще се водят по-скоро вътрешни борби. ГЕРБ и РБ ще си съпарничат за повече влияние в дясното пространство.ГЕРБ ще иска да увеличи своите мандати, а реформаторите да докажат, че не напразно са били в изпълнителната власт. Отгоре на всичко ще се конкурират отделните партии в блока. Патриотите от Фронта ще се конкурират с „Атака“ и с Велизар Енчев за лидерство. ДПС ще играе за себе си, което тя умее, като ще се подлага на ГЕРБ и ще се конкурира с РБ. С кого да се конкурира БСП? И с кого да се съюзява?
БСП ще се конкурира с АБВ, това е най-лесния отговор. На какво равнище ще бъде тази конкуренция? По-скоро тя ще бъде на равнището на ръководствата на двете партии. Членските маси са настроени по-скоро за единство срещу общия противник. АБВ издъхва от разкраченото положение в което се намира – реално участие в дясното правителство и претенции за лява социална политика. Георги Първанов, комуто предстои преизбиране на лидерското място, се активизира като търси кауза, която би могла за повдигне акциите на бързо износилата се марка. Намира я, естествено, в посъбудените традиционни проруски настроения сред част от българското население.
Тези дни той публикува статия по повод Деня на победата над фашизма, в която предлага очевидно неизпълними идеи. Като например да се проведе референдум за санкциите срещу Русия. Не знам дали от некомпетентност или от подценяване на знанията на българските граждани, той „забравя“ че резултатите от такъв референдум няма от кого да бъдат приложени, защото решението за санкциите е на ръководството на ЕС, а не на българския парламент или МС. Карай да върви, важното е да се говори. Пак в тази посока Първанов предложи да дава уроци по дипломация на външния ни министър Димитър Митов.
После се прицели и в министъра на отбраната Николай Ненчев. Толкова говорене и блъфиране може би ще накара хората да не си задават елементарния въпрос — защо АБВ като член на правителството не повлияе пряко на неговите външнополитически решения? Или до изборите Първанов ще играе, че „може би“ ще напусне кабинета, но ще стои там заради респектабилния министър Калфин? Да му се чуди човек на самочувствието на Първанов, който никаква дипломация не упражняваше като президент, защото не знаеше езици и не пътуваше на запад. А на изток редеше троен шлем или отстрелваше редки планински козли в Азербайджан. Е, да, обикаляше без особен държавен интерес и такива екзотични дестинации като Австралия и Нова Зеландия /списъкът е голям/, с което „разширяваше“ международните връзки на България, която сега, видите ли, била изпаднала в международна изолация.
БСП би сгрешила, ако тръгне да се конкурира с Първанов по демагогия. Той е безподобен и неотразим. В същото време БСП не може да бъде равнодушна към настроенията както средсвоите привърженици, така и сред преминалите в редиците на АБВ. Затова като се разграничава от ренегатите и не влиза в никакви преки преговори с ръководството, тя трябва да предостави пълна свобода на своите хора по места да се съюзяват с местните структура на АБВ, доколкото ги има. Това, между другото, ще бъде най-прекият път към възстановяването на доверието между левите гласоподаватели и ще проправи пътя към бъдещи единни действия. Но защо в решенията на последния си конгрес БСП говори за възможно сътрудничество единствено с АБВ и „Движение 21“ на Татяна Дончева. Естествено, и на традиционните партньори от сегашната лява коалиция. Ако БСП се ограничи само с формирования, които носят белега на миналото, няма да постигне нищо, освен горчиво да регистрира загубите си. Но защо, питам се, тя изключва от възможните нови партньори движението „Българска пролет“ на Велизар Енчев и други нововъзникнали партии и формации сред така наречените нови леви? Дори да се запазят идейните различия, могат да се положат основите на бъдещи леви обединения. Именно от тях ще дойде свежия приток на радикално настроени млади хора, които са с леви убеждения, но избягват старите казионни партии. Там ще срещне и леви интелектуалци, с които тя е загубила всякакъв контакт. За да стане това, БСП трябва да вижда в новите леви възможни съюзници, а не идейни противници. Ако това се случи, няма защо да се проитеснява, че е загубила изборите. Защото ще е положила началото на бъдещи съюзи и на бъдещи победи.
