. 25 години в БСП всеки си приказва, каквото му дойде на ум
Последвайте ни в Google News Showcase
Както казват – няма лоша реклама, защото и най-негативната публикация, всеки скандал са повод за медийно внимание и публично присъствие.
За партиите и политиците, обаче, това не е вярно. Защото при тях не е достатъчно просто да съществуваш (разбира се, има и такива политически субекти, за които е крайно важно от време на време да ни напомнят, че ги има, защото нищо повече не могат). Необходимо е хората да знаят и защо съществуваш, и какви са резултатите от твоето съществувание. Всъщност, ако една партия е интересна за медиите само, ако произведе скандал, това е лошо. Особено, когато става дума за най-голямата партия в българската левица.
Лошо е не поради някакви политически пристрастия, а защото липсата на силни партии в една страна е пагубно за нормалното функциониране на демокрацията в нея. България е добър пример в това отношение, защото разпадът на СДС доведе до триумф на популизма в дясно, а проблемите пред БСП най-вероятно ще имат същия фатален край и за нормалността в ляво. Така, основният извод от поредицата скандали в БСП е, че колкото повече губи сили социалистическата партия, толкова по-безконтролно и безперспективно от социална гледна точка става собственото ни настояще.
Всъщност, реалният въпрос е не просто „какво се случва в БСП?“, а какви ще са последствията от случващото се. Основната част от коментарите се съсредоточават около факта, че скандалите са само месеци преди местния вот и това неизбежно ще окаже негативно влияние върху представянето на социалистите на изборите. Това е вярно и не съвсем. Проблемът с напускането на хора не винаги е с негативни последици за една партия. Нещо повече – от няколко години процесът на преструктуриране на българската партийна система се премести от дясно в ляво.
Този процес неизбежно ще продължава докато хората с леви убеждения не се обединят в мнозинството си около един политически субект. Смяната на ръководството и трудностите от поредното участие на БСП във властта само засилват личните амбиции и страсти вътре в социалистическата партия.
Но истината е, че ако има нещо, което може силно да повлияе върху левите избиратели, то това съвсем не са личности, напускащи БСП с надежда за повече власт и влияние извън нея. Подобни действия, при това точно преди местни избори, могат да постигнат единствено лична реализация на някое и друго съветническо място. Евентуално. Достатъчно е да дадем примера с АБВ, които съвсем не случайно толкова искат на местните избори да са заедно с БСП. Всъщност, може би е напълно оправдан избора на тези хора – да напускат БСП точно сега, защото и те са наясно, че на национални избори не биха постигнали нищо.
Това „отцепване“ (слагам го в кавички, защото става дума за индивиуалисти, които трудно могат да се отцепят от нещо, към което никога не са се придържали) за пореден път поставя въпроса за състоянието на организациите на БСП в големите градове. Извеждането на областните ръководства в център на политиката на социалистите по места на практика нанесе щети основно върху организациите в големите градове и електоралните резултати ясно го показват. Дали новото ръководство ще укрепи своите позиции и ще поведе партията си към по-добри резултати ще зависи точно от изводите,
Далеч по-сериозен е проблема с „подкупа“. Той вече нанася и ще продължи да нанася много сериозна вреда на БСП, ограничавайки и без това свитото й електорално присъствие.
Периодично около избори се дискутира проблема кой и как попада в листите, включително не са изненада коментарите кой какво е плащал за целта. Но покупко-продажбените отношения не са нормални дори за българската политическа реалност. Особено, когато става дума за избор на лидер. При това на една лява, разбирай – социална и отдадена на защита на интересите на хората партия.
Самият факт, че отричането е половинчато, че някой имал май някакви спомени, а друг май нещо дочул – начинът по който се реагира от страна на личностите в БСП е повече от нелицеприятен. И, колкото по-бързо от БСП дадат ясен и категоричен отговор, при това независимо от това дали ще кажат, че е имало, или че е нямало такова нещо – толкова по-добре. Призивът на лидера Миков – да се дадат доказателства, не е достатъчен. Не сме в съдебна зала. Става дума за доброто име на една цяла партия. Не за отделните политици в нея. А това изисква категорична позиция, дори ако трябва да вземат веднъж и да изключат от нея човека, който (според тях) лъже. Другото – някой да доказва лъже ли или не, само засилва подозренията. Пък и няма по-силно доказателство, че може би има някаква истина в казаното от това, че БСП не реагира като партия, а чрез отделните засегнати от скандала личности.
Двадесет и пет години вече в БСП всеки си приказва публично каквото му дойде наум. И прави, каквото си е решил. Затова днес тази партия много повече прилича на сборище на лични и групови интереси, отколкото на обединение на съмишленици. Как да повярват хората на обща кауза и защо да подкрепят и следват една партия в защитата й, когато в нея винаги ще се намерят един-двама, които публично ще се разграничават, критикуват и оборват. Всичко това не просто ерозира, то може да доведе и най-силната партия до загуба. И да, може да гарантира място в историята, но не и роля в бъдещето.
