Последвайте ни в Google News Showcase
„Вече е решено в България да има база на НАТО. Тук ще има войници и България ще се включи в евентуална война срещу Русия. Не вярвайте на думите на премиера и военния министър. Когато всичко, което говоря стане факт, те ще го отнесат първи. Тези хора закопават България и я вкарват във война с единствената страна, която може да ни помогне”. Това обяви лидерът на „Атака” Волен Сидеров, чиято кауза през последните години е да защитава руските национални интереси на територията на България.
Затова е логично Сидеров да вярва повече на руските средства за масова информация, отколкото на българската официална позиция. Единственото, което е добре да знаем, докато слушаме думите на Сидеров е, че той оглавява руска, а не българска партия. В страната ни винаги е имало хора, за които руските интереси са били по-важни от българските. Днес Сидеров се опитва да се превърне в автентично представителство на тези хора.
Най-яркият случай с подобен тип политически действия е свързан с един от видните следосвобожденски политици Драган Цанков. През 1886 година, група български офицери с проруски възгледи организират преврат срещу Княз Александър Батенберг. Превратът е потушен от тогавашния председател на Народното събрание Стефан Стамболов, а превратаджиите бягат в Русия. Малко след това, когато България е на прага на руска окупация и разпад, Драган Цанков пише писмо до османския султан, в което го моли да окупира България. Дали мотивите на Цанков за този срамен акт са били идейни или подплатени финансово едва ли е от значение. Султанът все пак не отговаря на призива на българския политик, а България успява да преодолее кризата, благодарение на решителността и здравата ръка на Стамболов. Това е причината и до днес този български министър-председател да бъде считан за един от най-големите ни държавници.
Затова не отчитам идеята на Сидеров да създаде руска партия на българска територия за прецедент или за нещо оригинално. Такива партии е имало и ще има.
Проблемът е, че към Сидеров се присъедини и БСП, която от 25 години се опитва от руска да се превърне в българска, а от там и в европейска партия. През миналата седмица лидерът на социалистите Михаил Миков обяви, че страхът на партията му е, че България може да стане цел на Москва, заради ангажиментите към НАТО. Според него българското правителство трябвало да даде ясен отговор на българския народ как ще участва страната ни, като членка на НАТО, в този конфликт. Миков уточни, че партията му не отрича членството на България в НАТО, но настоя ангажиментите, които поемаме да бъдат съобразени преди всичко с интересите на страната и българските граждани.
Проблемите в позицията на Миков са многопластови. Първо, той се държи като човек, който не е разбрал, че от 10 години България е пълноправен член на НАТО и поемането на ангажиментите се е случило още през 2004 година. Припомням, че България не влезе насила в НАТО, а с пълен политически консенсус. Този консенсус включваше и БСП, която тогава беше оглавявано от настоящия лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Вторият проблем в позицията на Миков е, че представя Русия, като заплаха за България. За пръв път лидер на русофилска партия размахва Русия като плашило и твърди, е България може да се превърне в мишена на руската страна. Ами братската обич и славянската дружба? Интересен би бил отговорът на въпроса, ако случайно се превърнем в мишена на Русия, коя страна ще изберат политиците от БСП и „Атака” – руската или българската? Не съм убеден в отговора на този въпрос, след като видях Миков и депутатите му да стоят под руски знамена, развявани от техни симпатизанти по време на протест пред президентството. Ще припомня, че с всичките си косури, нито един десен политик и симпатизант не си е позволявал да развява на протест или митинг американско или германско знаме, например. Третият проблем на Миков е, че позицията на сегашния външен министър не се различава много от позицията на Кристиян Вигенин, докато беше министър в правителството на Орешарски. Кога лъжеше БСП – докато управляваше и Вигенин летеше до Украйна, а не до Русия, или докато е в опозиция?
Истината е, че говоренето и действията на Миков и Сидеров целят да мобилизират твърдите ядра на партиите им, като и двамата лидери са готови да платят висока цена за тази мобилизацията. Защото и двамата явно са съзрели политически шанс в дестабилизирането на страната. Твърдя това, защото освен призивите за мир в Украйна, политиците от БСП и Атака и партийните им органи „Дума” и телевизия „Алфа” разпространяват откровени лъжи и умишлено целят да създадат среда на паника и несигурност в българското общество.
България се намира в сложната геополитическа обстановка, която освен конфликтът в Украйна, включва и настъплението на Ислямска държава в Арабския свят. Интересното е, че БСП и „Атака” пренебрегват този конфликт и не правят протести и демонстрации по отношение на него. Те твърдят, че България ще влиза във война с Русия, защото НАТО ще изгради команден център от 40 души в София и защото на българската територия ще бъде проведено натовско учение, включващо десетина танка. Наскоро обаче се оказа, че учението било планирано още по времето на правителството на Орешарски. За да подсилят страха обявиха редовното и рутинно преброяване на войсковия състав, което се извършва всяка година, за мобилизация.
Истината е, че днес българските и руските интереси не съвпадат и няма как българската държава да балансира между тези два интереса, просто защото единият е нашият собствен. Тук не говоря за това, кой е виновен и кой е невинен в украинския конфликт. България е в Европейския съюз, защото има директен икономически интерес от това и защото иска да бъде част от цивилизования свят. Близо 25 процента от парите, които влизат в България са от европейски фондове. Без тези пари щяхме да сме фалирали отдавна, а магистрала „Тракия” все още щеше да е до Стара Загора. В същото време за българските стоки няма мита в нито една страна членка на ЕС. За сравнение ще кажа, че от десетилетия насам Русия поддържа едни от най-високите мита за България. Същото важи и за цената на газа. Явно по отношение на интереса си Русия не отчита нито славянската солидарност, нито братството и дружбата. Тогава защо ние трябва да отчитаме тези фактори? България е длъжна да защити националния си интерес и сигурността на своите граждани. Дори и на тези , които обичат Русия повече от собствената си родина.
