Милост за "бакшиша". Не всички можем да бъдем герои. А иначе е ясно - "Бойко уби Дарина"
Последвайте ни в Google News Showcase
Още една човешка трагедия, с която се злоупотребява политически.
Из “либералните” медии ври и кипи: така ще е, като не приехме Истанбулската конвенция...
Изтрещели мозъци, ей. Сякаш, ако бяхме ратифицирали бленуваната им конвенция, таткото нямаше да изпуши и щеше да пощади жена си и детето.
Това е тъпотия, тъждествена с решението на джендърска Белгия да забрани коледните пазари, защото накърнявали чувствата на мюсюлманите.
Всяко зло у нас дефинитивно се обяснява с отказа ни да влезем в мейнстрийма на Брюксел.
И друга лудост - сега някои изкарват таксиметровия шофьор едва ли не по-виновен от убиеца.
Тече операция по демонизирането на "бакшиша". Сигурно защото е “тъп бакшиш”, а не сноб жълтопаветник от “Да, България” - интелектуална омраза, плод на социално-класово чувство.
Лесно е да се раздават присъди, трудно е да се поставиш на мястото на човек в екстремна ситуация, под стрес, под дулото на пистолет.
Защо не се съгласил да му оставят бебето...
Не знам, не съм бил там, не мога да вляза в кожата му, сигурно има своите аргументи. И, да, вероятно е имало шанс да спаси детенцето, но как ли щяхме да реагираме ние на негово място, толкова ли сме идеални и себеотрицателни?
Какво да се прави, не всички сме герои, не всички сме от "Протестна мрежа", не на всички ни плащат от "Америка за България" за идеологически "правилни" статуси във фейсбук.
Грешни сме, от кал сме създадени. Библейски проблем, онтологичен, тема за Достоевски. Елементарният хейт из социалните мрежи едва ли ще свърши работа.
По-добре да се смирим, да наведем глава, сълза да отроним.
Каква ти сълза, пак истерясваме. Истерията ли е най-целебната емпатия?
Като след Русе - само повод търсим да разпънем някого на кръст, да обвиняваме в аванс. Най-добре да се стигне до правителството, до Бойко чак. Всъщност Бойко уби Дарина, както преди това Виктория. Защото се опъна и не прие конвенцията.
В краен случай - убиха я Младен Маринов и "тъпите ченгета", дето не са се сетили дори да викнат един психолог да преговаря с убиеца...
Всичко знаем, всичко разбираме, всички сме разследващи и полицаи. Ако със същия плам си вършехме и работата, вместо да раздаваме компетентни оценки през дисплея на компютъра, държавата може би нямаше да е на този хал.
”Бакшишът” ще носи до гроб в душата си угнетяващото усещане, че е подценил ситуацията, че се е уплашил, че вероятно е трябвало да бъде по-съпричастен и съобразителен. Това тегло му стига, не е нужно да го превръщаме в поредната злощастна жертва на неизтребимото виртуално правосъдие.
