Министерство на земеделието: Не е постъпвала информация, че ЕК възнамерява да наложи санкции по Програмата за селските райони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не е постъпвала информация, че Европейската комисия (ЕК) възнамерява да наложи финансови санкции на държавата по Програмата за селските райони. Това съобщиха от пресцентъра на агроведомството за БНР.
От фонд "Земеделие" уточняват, че единствените влезли в сила финансови корекции за 2015 г. са в размер на 26 млн. евро, наложени по осем мерки от старата селска програма.
В ход е процедура по общинските мерки, като по първоначалните заключения от одитните доклади сумата, предложена за изключване, е била 235 милиона евро. След преговори са отпаднали 196 милиона. Все още под въпрос е глоба от 33 милиона евро, за които скоро предстои помирителна комисия. Очаква се, че и това число ще бъде намалено от Фонда.
Близо 5 милиона евро са санкциите, които ще бъдат наложени за финансиране на проекти за ВЕИ сектора, като първоначалната санкция, планирана от Брюксел, е била 28 милиона евро.
Реакцията на МЗХ бе по повод на информацията на БГНЕС, че Европейската комисия се очаква да наложи колосални по своите размери санкции на България за разходването на европейски средства по земеделската програма. Точният размер се очаква да стане ясен следващата седмица, когато в Брюксел трябва да пътува делегация от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие”. Информацията бе потвърдена от два независими източника пред репортер на БГНЕС.
В сряда стана ясно, че Държавна агенция “Национална сигурност” е извършила изземване на документация от централата на ДФ “Земеделие” в София. Изпълнителният директор на фонда Румен Порожанов коментира, че няма притеснения от проверката на правоохранителните органи.
Европейската комисия се очаква да наложи финансови санкции в размер на стотици милиони евро за парите за т.нар. “селски туризъм”, които ДФ “Земеделие” е разплатил през програмния период 2007-2013 г. Санкциите са заради установени нарушения и закупуване на луксозни возила, АТВ-та, мотори и дори плавателни съдове, които вместо за туризъм, били ползвани за лични цели от бенефициентите. Корекцията, която Брюксел ще наложи на ДФ “Земеделие” ще се покрие за сметка на държавния бюджет.
България ще претърпи сериозни санкции и заради инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници, които са били финансирани също по земеделската програма.
Бюджетът е ощетен и заради наложените от Брюксел вече глоби за разходването на парите за публичност на ПРСР. Причина за това са скандалните договори на т.нар. ПР-ки на земеделския министър от първия управленски мандат на ГЕРБ Мирослав Найденов.
Сред нарушенията, които ЕК отчита е и дългогодишната липса на сертифициращ орган на програмата.
Ключова роля за допуснатите нарушения има именно настоящия ръководител на ДФ “Земеделие” Румен Порожанов. Той ръководеше разплащателната агенция в първия управленски мандат на ГЕРБ, а след като през 2013 г. бе освободен, активно работи като експерт към ГЕРБ. През август 2014 г. Румен Порожанов бе назначен от президента Росен Плевнелиев за служебен министър на финансите. След като Владислав Горанов пое финансовото министерство в настоящия управленски мандат, Порожанов отново оглави ДФ “Земеделие”.
В служебния мандат на Порожанов като финансов министър и на Васил Грудев като служебен министър на земеделието (сега заместник-министър – бел.ред.) стана ясно, че двамата, заедно с Иван Капитанов, началник на кабинета на служебния министър на земеделието през първата половина на 2014 г. са имали съвместно участие в НПО – Сдружение “Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове”. Едва след медийни разкрития, Порожанов и Грудев признаха за съвместното си участие в консултантско сдружение по европроекти в сферата на земеделието, но отрекоха това да представлява конфликт на интереси.
Дейността на разплащателната агенция през годините е била обект на множество скандали, като всяка управляваща партия търси начини да овладее ръководството на фонда. Публично известно е, че голяма част от назначенията в системата се дължат на политически протекции. Преди десет дни стана ясно, че само в централата на ДФ “Земеделие” на щат се водят 13 пиари.
В края на декември 2011 г., докато Порожанов оглавяваше ДФ “Земеделие” в първия мандат на ГЕРБ, двама неизвестни му нанесоха побой. След нападението премиерът Бойко Борисов коментира, че то е провокирано заради борбата с корупцията при разпределението на европейски средства.
