ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2018 г. да бъде положително в размер на 163,5 млн. лв. или 0,2 % от прогнозния БВП. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
За трета поредна година се отчита излишък по консолидираната фискална програма, което осигурява гъвкавост при управлението на държавния дълг и поддържане на фискални буфери. България затвърждава позицията си сред държавите-членки на ЕС с най-ниско съотношение на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП, като в средносрочен план се предвижда този показател да продължи да намалява през целия програмен хоризонт до 2021 г. Спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. бюджетното салдо по КФП отчита номинално подобрение с близо 1,3 млрд. лева.
Силното фискално представяне на България намери отражение и в годишните доклади на международните рейтингови агенции, като анализаторите посочват, че постигнатата финансова стабилност, ниският държавен дълг и присъединяването към валутния механизъм II (ERM II) ще засилят допълнително доверието към страната ни и са фактор за бъдещо повишение на рейтинга. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП за 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 39 644,3 млн. лв. (103,7 % спрямо годишния разчет), като спрямо 2017 г. се отбелязва ръст от 4 327,6 млн. лева.
Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 748,8 млн. лв. (11,1 %). Увеличение в размер на 578,8 млн. лв. се отчита и при постъпленията от помощи. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. са в размер на 39 480,8 млн. лв., което е 100,4 % спрямо годишния разчет. Номиналното нарастване на разходите спрямо предходната година се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз.
Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2018 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2019 година.
