Министърът на отбраната Николай Ненчев пред ПИК и "Ретро": С Бойко не сме сърдити

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Военният министър в кабинета „Борисов-2” Николай Ненчев е роден на 11 август 1966 г. в Ямбол.

Магистър е по право, политически науки и международни отношения. Специализирал е в Европейския парламент. Бил е преподавател в Нов български университет.

От 2011 г. е председател на БЗНС.

От 1997 до 2002 г. е началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев.

Семеен, с две деца.

 Интервю на Румяна Стефанова

 -Заговори се за напрежение между вас и премиера Бойко Борисов.  Има ли такова, министър Ненчев?

- За напрежение не бих говорил. Нормално е в рамките на кабинета всеки министър, образно казано, да дърпа чергата към себе си. Аз съм призван да защитавам интересите на армията, на офицерите, сержантите, бойците, на техните семейства, защото в голяма степен на тях се крепи националната сигурност. Но министър-председателят трябва да балансира в рамките на възможностите. Място за сърдене няма. Пък и само ден след Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) премиерът заяви:  „Нямам критики към работата на министъра на отбраната Николай Ненчев”.

- Вие знаехте ли за организирания от Реформаторския блок протест по време на КСНС с искане за повишаване на боеспособността на армията, който всъщност разгневи премиера?

- В Реформаторския блок се стремим да спазваме основните демократични принципи и не аз съм човекът, който ще разрешава или забранява на привържениците ни да защитават определени искания.

-Кои са корумпираните политици, които ви искат „главата” на министър?

- Що се отнася до политиците и „искането на главата ми”, обърнете внимание, че атаките срещу мен започнаха дори не след позицията ми относно конфликта между Русия и Украйна. Не дори и след вкарването на термина „хибридна война” в официални документи.  А когато ясно заявих, че превъоръжаването на армията трябва да бъде по натовски стандарти.  И логично това изключва замяната на старите МиГ-ове с нови. България ще избере подходящ изтребител в рамките на въоръженията в НАТО. Другата причина е, че настоях ръководството на военното разузнаване да изпълни закона. След като това не беше направено, смених неговия началник. Оттук става ясно и откъде идват тези атаки срещу мен.

- В интервю признахте, че ви е предлаган подкуп за поддръжката на МИГ-29. Кой ви предложи подкупа? 

- Обясненията ще дам пред разследващите органи по този случай. Вече направих публично изявление. Мисля, че това е най-добрата форма.

- Има ли заплахи за националната сигурност  на България, г-н министър?

- В „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“, която бе изработена от ръководството но МО и внесена в Народното събрание, сме записали, че  средата на сигурност е динамична, сложна и противоречива. Трудно предвидими предизвикателства, рискове и заплахи за националната и международна сигурност пораждат кризата в Украйна и развитието на „хибридната война“. Не е за подценяване дейността на терористичната организация „Ислямска държава“.  Заплаха са нерешените проблеми на сигурността в Западните Балкани; продължаващите конфликти в Афганистан, Близкия Изток и Северна Африка; тероризмът; разпространението на оръжия за масово унищожение; нелегалната миграция и трафикът на хора, оръжия и наркотици; организираната престъпност и др. Но обстановката в Западните Балкани остава относително стабилна.

- На последния  КСНС стана ясно, че пари за отбрана няма. Какво ви кара да мислите, че догодина приоритетите на държавата няма да са отново здравеопазване, пенсии и образование, а не „закупуването на самолети, фрегати или каквото и да било”, за което настоявате вие?

- Няма никакво основание за безпокойство. Премиерът и парламентарно представените политически сили  подкрепиха становището на КСНС, в една от точките на което се задължават изпълнителната и законодателната власт да осигурят спазването на принципа за ненамаляване на финансовите средства за отбрана като процент от БВП спрямо 2014 г. и плавното им увеличение до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие, с изключение на 2015 г. Така че  тази година ще бъде вероятно последната с намален бюджет за отбрана. От следващата година започва увеличението на бюджета така, както е прието на срещата на върха на НАТО в Уелс.

- Ще съкратите ли 4600 военнослужещи и цивилни, за което предупредихте на 100-ния ден от работата ви като министър?

- Искрено се надявам, че до драстични съкращения няма да се стигне. По-скоро се налага да говорим за оптимизация на структурите. Търсим всякакви резерви и вярвам, че ако получим достатъчно средства от продажбата на излишни имоти и не на последно място от ограничението на корупционните практики в системата, съкращенията да бъдат избегнати. Знаете, че след вътрешния одит, който извършихме в министерството, разкрихме груби нарушения в дрижеството „Снабдяване и търговия”, в Интендантското обслужване и във ВМА, след което взехме необходимите мерки, включително кадрови. Затова реакциите не ме изненадват.

- Стигнахте ли вече със социалния министър Ивайло Калфин до компромисно решение за годините за пениониране на военнослужещите?

- Надявам се, че със социалния министър Калфин ще намерим компромисно решение, така че в течение на определен брой години да постигнем оптималния баланс. Темата е не само важна, но и чувствителна. От гледна точка на хората под пагон по-ранното пенсиониране не е привилегия. През цялото време на службата си те са били лишени от голяма част от правата и възможностите на останалите граждани. Помислете си само какво означава традиционната смяна на гарнизоните за семействата на военнослужещите. Ново жилище, което трябва да се обзаведе, ново училище за децата, търсене на работа за „цивилната половинка”.

Това не са просто битови подробности, а проблеми, с които българските военни се сблъскват през няколко години. Излишно е да говоря за рисковете в службата, за дежурствата, за честите отсъствия от дома, за ограничаването на някои граждански права, за цял куп специфични особености, с които цивилните никога не се сблъскват. От друга страна в обществото съществуват настроения, че държавата вече не може да си позволи да „облагодетелства едни за сметка на други”, че така пенсиите никога няма да добият прилични размери и т.н. Затова мисля, че решението трябва да се търси в условията на откритост и на широка обществена дискусия.