Мира Добрева се изповяда: Моето място не беше в новините, не станах голяма риба – раната още ме наболява
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналистката Мира Добрева се „изповяда” във „Фейсбук” по повод професионалното си минало, от което явно тя не е особено доволна.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Добрева изля чувствата си за дните, когато е била водеща на новините в държавната телевизия.
Ето какво написа журналистката:
Беше време, когато водех новини. Време, в което "изтръпнала" беше другото ми име. Време, в което "не" беше всичко, което крещеше в мен. Време, в което не намирах себе си. Не се смеех. Прибирах се навътре. Навън показвах това, което най-сетне се надявах да харесат. Време, в което обличах големи сака и грим, който отнемаше от очертанията. Време на НЕ-одобрение. НЕ-разбиране. НЕ-харесване.
Никога не намерих мястото си в новините. Сякаш бях ненужен придатък. Платформа, върху която някак стъпваха, но тя все се килваше и изтръскваше хората, опитали се да намерят опора в мен.
Не беше моето място в новините. Чувствах се като риба. Онази, която може и да не хванеш. Пък и да уловиш, се чудиш защо ти е. Затова и дълго се мятах във водата - хем чувствах острото на желязото в устата си (понякога даже ми беше приятно от вкуса на кръвта, която усещах - беше време, в което вярвах, че битките се печелят от воини...), хем исках още да плувам, да порасна, да стана голяма риба - горда находка за въдицата на не един телевизионен разбирач. Не станах. От всяка риба голяма не става.
Така и не пораснах. Отскубнах се, а раната зарастваше дълго. Понякога още ме наболява.
А докато бях в морето (от новини), бях твърде заета със себе си - с драмите си, неразбирането, недооценяването и бях толкова заслепена от прословутото "Аз мога! Ще се докажа! Ще успея!".
Твърде много "Аз" и твърде малко "Ние". Забравих да забелязвам колко много уча от големите риби. Забравих да им благодаря за всички възможности - дадени и недадени. Забравих, че в този живот всеки плува в своя си океан и всеки се пази от острото на въдиците - стига да не реши, че иска да се набучи сам. Забравих, че никой не дава нищо наготово. А каквото успееш да вземеш - за него трябва да благодариш.
Днес понякога гледам новините. Все още ги намирам за най-добрите. И безкрайно благодаря за стълбата - по нея се качих и стигнах до ОТБЛИЗО.
Вече виждам НАДАЛЕЧ.
