Мислехме те за Крали Марко, ти си бил Бай Ганьо

Обръщение към министър-председателя Бойко Борисов

Г-н Министър-председател, Изпълнен с християнско смирение и съчувствие към вашата самота „като куче“ пред телевизора, ще се опитам да се обърна към вас от името на  управлявания от вас народ, като си налагам да забравя такива обиди като за „лошия човешки материал.“Сега е времето за доброта, великодушие и човеколюбие. Ние сме тези, които падат по заледените улици, преследвани от глутници кучета; тези, които чакаме като обречени  дали  крадците ще нахлуят в домовете ни през нощта, защото от десетилетия не сме виждали патрулна кола в квартала ни; които нямаме пари за скъпите подаръци по витрините и  няма какво да сложим на празничната трапеза; които  изпратихме близките  си в далечна чужбина  да мизерстват и спестяват и чакаме помощ от тях, за да оцелеем; които треперим да не се разболеем, защото нямаме пари за лекарства и  болници; които  пием мръсна вода и ядем отровни храни; които  пращаме децата си в училище, където могат да ги пребият, изнасилят и отровят с наркотици; които те сравнявахме с Крали Марко, а ти се оказа Бай Ганьо; които през ден научават какво е измислила държавата, за да ни вземе и последните стотинки; които сме затънали в мръсотия и нищета, ние не носим омраза в душата си. И затова ви пожелаваме, г-н премиер, слезте от небесата и от правителствените хеликоптери, и елате ни вижте. Елате ни вижте, ще изпием по едно вино, ще поговорим и ще се разделим с добро. И може би ще разберете, че нищо друго няма смисъл, освен добруването на народа ви, че суетата е временна, властта и богатството не струват нищо пред чистата съвест. И тогава ще се разделим по човешки, а нашите врати ще бъдат винаги отворени за добрите хора. Наздраве, г-н премиер! Човек никога не може да бъде самотен, ако другите хора мислят с добро за него.