Последвайте ни в Google News Showcase
Океаните не са толкова еднакви, колкото вероятно предполагате. Учените например изчислиха, че Атлантическият се разширява с няколко сантиметра годишно, докато същевременно Тихият се смалява.
Въпросните промени се дължат на движенията на земните теконски плочи – тези под двете Америки се отцепват от онези под Европа и Африка.
Тези дълбоки геофизични сили, лежащи в основата на епичния феномен, все още са забулени в голяма доза мистерия. Учените обаче разпознаха една от водещите причини, които допринасят за случващото се.
Сега ново проучване показва, че средноокеанските хребети – планински формации, които се появяват по морското дъно между теконските плочи – вероятно участват много по-активно в пренасянето на материал между горната и долната мантия под земната кора, отколкото предполагахме досега.
“Като цяло за места на трансфер се смятат потъващите плочи и издигащите се мантийни струи (плюмове), докато средноокеанските хребети – не чак толкова“, казва ръководителят на екипа сеизмологът Матю Агиус от Саутхемптънския университет във Великобритания. Измерванията на тези тесни места обаче се оказват истинско предизвикателство.
За да запълнят тези празнини в познанията ни по въпроса, учените прибягват до услугите на цяла флота от 39 сеизмометъра по дъното на Атлантическия океан. Тяхната цел е да запишат сеизмичните движения под Средноатлантическия хребет – границата, отделяща двете Америки от Европа и Африка.
Сеизмичните данни, записани по време на експеримента, следят потока от материал в преходната зона на мантията, която се намира между горната и долната. По този начин екипът успява да добие по-ясна представа за трансфера на материал на дълбочини до 660 км под повърхността.
Резултатите показват, че апвелинга на химически материал не се ограничава до плитчините на Средноатлантическия хребет. Той се наблюдава до най-дълбоките предели на преходната зона на мантията. Това означава, че материал от долната мантия се покачва нагоре.
“Наблюденията показват, че трансферът на материал от долната към горната мантия – нещо, което се случва или постоянно, или на периоди – има връзка със Средноатлантическия хребет“, пишат изследователите.
“Като се има предвид дължината и дълголетието на средноокеанската хребетна система това означава, че тази конвекцияв мантията вероятно е преобладава много повече, отколкото предполагахме досега.
Въпреки че вече знаем, че средноокеанските хребети допринасят за т.нар. спрединг на океанското дъно - процес на образуване на нов океански тип земна кора – новите открития показват, че като цяло процесите, които имат роля в това, се наблюдават много по-дълбоко в Земята, отколкото показваха досегашните измервания. Те биха могли да се случат дори и на места по морското дъно, които не се характеризират с региони с отявлена субдукция - процес, при който една тектонска плоча се подпъхва (субдуцира) под друга.
