ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Още през 90-те години на ХХ век учените са открили интересен факт – Земята постоянно вибрира на много ниски честоти, дори ако няма активна вулканична дейност, пише LiveScience. Според изводите на океанографа Фабрис Ардио (Fabrice Ardhuin) от Института по земна физика в Париж и колегите му звукът възниква от океанските вълни, които карат планетата да вибрира, или да „звъни“, както се изразяват изследователите, пише "МегаВселена".
Компютърни модели на океана и морското дъно помогнали на учените да открият причините за бученето, както и данни за скоростта и посоката на ветровете. Изследователите открили, че сблъсъкът на океанските вълни предизвиква сеизмична активност, но Земята „бучи“ по-скоро не от сблъсъците, а от движението и налягането на гигантските вълни, които бавно, но методично се разпространяват до самото дъно.
Тези бавни вълни могат да генерират сеизмични вълни с честота от 13 до 300 секунди дължина на пулсациите, тъй като пътуват в мантията, преди да се разсеят. Микросеизмичната активност, предизвиквана от гигантските океански вълни, прониква дълбоко в земната мантия и възможно се разпространява до самото ядро. Очевидно именно тези подводни дълги вълни карат дъното на океана да вибрира на много ниски честоти и според учените по-голямата част от мистериозния камбанен звън идва именно от тях.
По-доброто разбиране на природата на земното бучене ще позволи на учените да получат по-подробна картина на структурата на планетата. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Geophysical Research Letters през февруари т.г.
