Митов: Решението за отмяна на блокадата е европейско, дава възможност за трайно решаване на тези феномени
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Блокадите на границата биха могли да предизвикат отговори от другата страна и така да влезем в една спирала на нежелани действия за пореден път. Това заяви външният министър Даниел Митов за решението на българските превозвачи да не провеждат блокада на гръцката граница през идващите Великденски празници. Той също така допълни, че решението за отмяна на блокадата е ясна индикация за европейски тип поведение и за даване на възможност на разговори за трайно решаване на тези феномени. Министър Митов присъства днес на дискусия на тема „Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз: регионални и глобални аспекти" в Дома на Европа. Министърът посочи също, че по време на визитата си в гръцкия град Солун миналата седмица е получил обещанието, че контактният център в Промахон ще бъде използван по-ефективно и по-често за превенция на подобен тип блокади. По повод на новите промени в Изборния кодекс и решението българите в чужбина да могат да гласуват само в консулствата и посолствата на България, той посочи, че зависи от народното представителство да реши как точно ще се развие въпросът от тук нататък и външно министерство прави всичко необходимо, за да улесним процеса на гласуването зад граница. По отношение на бежанската криза в своето изказване Митов посочи, че България гледа на споразумението между ЕС и Турция като на стъпка в правилната посока и ще следи изпълнението на поетия от Анкара ангажимент за недопускането на алтернативни бежански маршрути през Балканите. Нашите приятели от Вишеградската четворка дадоха предложения за решението на бежанската криза, което обаче не произлиза от разбирането за Европейския съюз като колективно тяло. Други наши приятели от Балканите пък абсолютизират значението на издигнатите стени като контрамярка срещу мигрантските потоци, допълни още той. Сред другите гости на дебата беше и председателят на комисията по външна политика в Европейския парламент Елмар Брок, който от своя страна посочи, че миграцията, тероризмът, глобализацията на икономиката, изменението на климата и всички останали въпроси, които са на дневен ред не могат да бъдат решени от една-единствена европейска държава. Във връзка със споразумението между ЕС и Турция за ограничаване на бежанския поток към Европа той посочи, че единствено работата заедно като европейци - не с огради, а със споразумения, можем да спре трафика на хора. Той заяви също така, че положителни резултати в борбата с миграцията може да има, ако се предотвратят причините за миграционния натиск, а в този случай това е войната в Сирия. Ако намерим решение на въпросите, повдигнати от умерената опозиция на Асад, то тогава можем да се концентрираме върху унищожението на „Ислямска държава“, посочи Брок. Според него подобни цели са много трудни, но възможни и това може да стане само ако континента действа единно. Брок заяви също, че България, като външна граница на ЕС, трябва повече да си сътрудничи с другите държави в сферата на граничния контрол. Той също така призова и за повече споделяне на информация за сигурността между отделните държави. Според него част от атентатите в Париж от миналата година биха могли да бъдат предотвратени, ако има по-добра обмяна на информация. На дискусията присъства и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, която посочи, че ЕС не може да има 28 различни системи за решение на бежанския въпрос и е необходим единно решение за справянето с 1 800 000 мигранти, пристигнали на континента. Тя също така заяви, че колкото повече се помага на хората там, където са, толкова по-малка е вероятността де да дойдат към Европа.
