Митът за „евтинията” през соцвремената и реалността, или кой как чете цифрите
Данните са категорични - стандартът ни днес е по-висок от този през 70-те години на миналия век и това не е пропаганда, просто факти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цените преди 25-30 години и днес са различни, показват данните, публикувани както от статистиката, така и от различни експерти, занимаващи се с проблема. Естествено, днес повечето основни хранителни стоки са по-скъпи, но съпоставени с доходите на база средна работна заплата картината се променя.
Разбираема е носталгията на големи слоеве от българското общество по отминалите соцвремена, но ако в сферата на сигурността, престъпността и заетостта тя има своите основания, то за цени на основни стоки и стандарт е много трудно приложима.
Данните за десетина най-купувани хранителни стоки у нас през 1989 година и 2015 година показват поскъпване, вариращо от двайсетина процента до десет пъти. Това е нормално, предвид общата инфлация на парите през тези години. Така едно яйце през 1989 година е било между 8 и 10 стотинки, днес може да се купи от 22 до 30 стотинки.
Свинско месо шол в края на соца е струвало 4.50 лева, днес е 8 лева. Има и други разлики, разбира се. Така луканката в 1989 година е можело да се купи за 6 лева за килограм, днес струва между 16 и 30 лева.
В същото време доходите на базата на средна работна заплата са доста различни. Така през 1972 година средната работна заплата у нас е 130.92 лева месечно, през 2010 година - 641.66, през 2015 надхвърли 840 лева месечно.
Това са фактите. При желание могат да се намерят и куп още различия, някои в полза на соцвремената като нулева безработица, евтино море за профсъюзните членове и добрите условия за майките с деца. Но и във вреда на онези времена, като свободното пътуване и образование в която и да е държава в Европа и света, лесно сдобиване с автомобил и жилище при условие, че имаш съответните доходи.
Така че спорът не е кое време е по-добро, защото и тогава, и днес има хора, живели и живеещи добре и такива, които не са доволни и се оплакват. Въпросът по-скоро е в застаряването на нацията заради емиграцията и увеличаването на продължителността на живота. Но когато става дума за факти и цифри, по добре да им вярваме. Другото е субективно отношение и всеки има право да го изразява и има.
