Митьо Очите свитнат като Васил Илиев и Бай Миле. Пак сме в 90-те, пак симбиоза на власт и мафия, пак безнадеждност, пак Слави Трифонов...
Живеем в повторенията на тъп, второкласен, нискобюджетен екшън, заснет в халетата на Киностудия "Бояна"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Митьо Очите от седмици събирал наказателна бригада, но ченгетата от Слънчев бряг и Несебър си траели.
Нищо ново. Местното РПУ от 25 години е филиал на мафията. При всеки министър, при всяко правителство.
Още от времето, когато Васил Илиев трошеше с бухалки дискотеките на Бай Миле, а руснаците му пращаха бели рози в „Златна ябълка“ и „Камелия“.
ВИС и СИК вече не съществуват, отбеляза съвсем наскоро шефът на ГДБОП.
Избързал е, не ли? Очите пое наркобизнеса на висаджиите по морето след смъртта на Жоро Илиев. Енигматичният Божо, чиито гардове сега стреляха по Очите, контролира отрядите на СИК по Южното Черноморие.
Престрелката от снощи доказа, че в България времето е спряло. Още сме някъде в средата на 90-те и не сме мръдвали оттам. Мутри, рекет, наркотици, атентати, фалирали банки, олигарси, които клатят правителството, футболни агитки - взети на въоръжение от престъпни босове, съзнателно съсипване на бизнеси с помощта на държавата, тотално затънали в корупция прокуратура, съд и следствие...
И Слави Трифонов, трубадурът на "борчетата", продължава да озвучава от телевизора целия този вулгарен сюжет.
Живеем в повторенията на тъп, второкласен, нискобюджетен екшън, заснет в халетата на Киностудия "Бояна".
Най-страшното е, че властта съзнателно изличи чувството за справедливост сред обикновените хора. Безнадеждността е пълна, съзнанието, че възмездие няма да има, се е превърнало в обичаен статус на духа.
Това важи за всички нива на социалното ни общуване – от дребните битови кражби, през уличните побои, изнасилванията, продажбата на дрога зад кварталното училище, през сблъсъка с подкупни полицаи и държавни чиновници, та чак до безочието на депутатите, министрите и несменяемите партийни вождове.
Вярно, тъй наречената „либерална демокрация“ дефектира в световен мащаб. Симбиоза между мафия и държава има и другаде, но дали в такива граници? Въпросът все пак е в дозата, която напоследък у нас става смъртоносна и вече не можем да я понесем.
