ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-известният екранен злодей Джаро скоро се завръща на малкия екран. Актьорът Михаил Билалов в момента усилено снима новите серии на на хитовия сериал „Под прикритие“.
Докато чака с нетърпение развръзката в криминалето, тв публиката гледа Билалов в друго амплоа – като главния редактор Моллов в сериала на БНТ „Четвърта власт“.
От близо 20 години Михаил Билалов живее в Париж, но купищата филмови и театрални ангажименти все по-често го задържат у нас.
- Г-н Билалов, преди няколко години дойдохте от Париж и с един сериал смазахте конкуренцията и станахте най-търсеният актьор. Как ви се получи?
- Просто имах късмет и това, което наричам Божи дар, подарък. Аз съм вярващ човек и вярвам, че всичко добро, което съм направил в живота си, е дело на Господ. Лошото, което съм направил, е мое собствено.
- Омръзна ли ви клишето Михаил Билалов-Джаро, с което публиката ви разпознава?
- Не мисля, че Джаро е клише. Тези, които ме познават не ме наричат така. А какво прави публиката, не е мой проблем.
- Как приемате критиките към „Четвърта власт“ - например за недостоверния диалог?
- Като част от екипа на тоя филм, аз ще го поддържам, каквото и да ми е мнението по въпроса. Аз съм си свършил работата добре. Оттук-нататък каквото и да говорят хората, не мога да затворя устите им.
- Според Снежина Петрова „Четвърта власт“ е станал неудобен. Така ли е според вас?
- Нито една истина за политика не е удобна, предполагам. За мен сериалът е работа и то нелоша. Удобен, неудобен, на някого му харесва, на друг – не, никой не може да бъде перфектен във всичко. Всеки може да казва каквото си иска – особено в България, където са мастери на критиката. Не говоря за конструктивната, разбира се.
- Кои български сериали харесвате?
- Тези, в които участвам.
- „Под прикритие“ засега продължава да се откроява над всички.
- Със свестен диалог и „Четвърта власт“ ставаше, но той не стана свестен. Това си е работа на диалогистите, те си знаят. Както и режисьорите. Филмът имаше изключително добра сценарна база и работа вече на режисьорите, сценаристите и диалогистите е да го направят добре. Те не го направиха добре.
- Скоро ще излезе игралният филм с работно заглавие „Досието Петров“, в който участвате. Мислите ли, че българското кино е живнало, както се твърди усилено през последните години?
- Живване ли? Къде е това? Ако питате дали е добро или лошо българското кино - не е добро. Няма такова, къде съществува? Подмята се по някакви третокласни фестивали, дават се пари за авторски проекти, които не събират и 10 хиляди души. Имаше някога хубави филми, сега има безсмислени чекии на екраните, които някои си харесват. Имаше живване с „Дзифт“, стана прочут филм – не само тук, но и в цял свят. След това се появиха някакви проблясъци с „Аве“, който аз лично не харесвам, но, айде, чу се навън. И какво? Награда нещо, Кан нещо да сме чули – не. Защото държавата субсидира творческото кино, а няма субсидии за жанрово кино – това, което се гледа. Ние нищо не знаем за екшън, нищо не знаем за трилър, нищо не знаем за филми на ужасите, нищо не знаем за комедията – в това сме били добри поне. Правим някакви авторски сценарии на три страници – като „Аз съм ти“, в който участвах и който гледаха 5 души. И за това се дават пари! Кой в тази държава следи за харченето на тези пари? Печелят се проекти, взимат се, разделят се някакви пари и чао, никой нищо не вижда след това. Това е така нареченото българско кино.
- Не е ли скандално, че мнозина от абонираните за субсидии дори не се интересуват от мнението на публиката?
- Те даже са горди, че публиката не ги харесва. Като например филмът „Цветът на хамелеона". Той има изключително операторско качество. Но аз говоря за системата на правене на нещата и за духа, с който се правят. А именно - режисьорът на този филм /б. а. Емил Христов/ беше едва ли не „допуснал“ двама души от сериали да участват в киното. Това е отношението му към хората, които са участвали в сериали. Като че той прави такъв елитарен филм, че ние едва ли не трябва да сме благодарни, че му дишаме въздуха!
Същият този филм – де го сега? На някакви нечувани канадски фестивали ходи. Ей това е – пъчат, пъчат се, надути са, никой не ги гледа и са още по-надути.
- Тоест актьорите от сериали сте халтураджии?
- Ами да. Въпросният режисьор беше казал за Ирена Милянкова: „Тя участва в „Цветът на хамелеона" въпреки „Под прикритие“! Този дух цари в авторското кино и това е безкрайно неприятно, защото се отразява и на филмите.
- „Мисия Лондон“ още държи рекорда по гледаемост с около 400 000 зрители, но пък добро кино ли е?
- На никой не му дреме добро ли е, лошо ли е киното. Запомнете това. Вижте му боксофиса, вижте колко пари изкарва един филм. Всичко е въпрос на кинти. Ако е имало достатъчно публика, значи е имало защо да бъде правен. Основен компонент на мислене в киноиндустрията са парите.
- А някога това ще се проумее ли от хората, които се опитват да правят кино у нас?
- Ще се проумее, ако спрат субсидиите за кино. Веднага ще започнат да правят филми, които носят пари.
- Вие сте може би единственият известен актьор, когото не сме гледали като водещ на игра или риалити шоу. Как устоявате на изкушението?
- И никога няма да ме видите. Причината е, че това не е моя работа. Някои могат да вършат много неща, аз не мога да върша тази работа, нито пък ми харесва. Независимо, че би ми донесла някой лев.
- Как се чувствате, когато край вас на снимачната площадка актьори рецитират?
- Аз рецитирам ли? Какво ме интересуват тези до мен? Аз не гледам на брат ми чинията каква е, ако ме пита, ще му кажа.
- Твърдите, че сте научили много от Коста Цонев. Той казваше, че българските актьори са много добри и че дори спасяват режисьорите. Вярно ли е това?
- Не е вярно. Царят на един филм е сценарият. Ако той е слаб, нито един актьор не може да спаси филма. Виждал съм филми с ужасни сценарии, в които актьорите се дънят. Последният беше с Ал Пачино. Ако сценарият е добър, има възможност режисьорът да го издъни. В случая с „Четвърта власт“ – с диалози, с кино и пр. Има серия от компоненти, от които едно произведение е направено и всеки трябва да си върши работата добре. Когато на актьора му е ясно какво прави в един филм, той не рецитира. Рецитира, когато не знае какво прави. И когато няма кой да му каже какво да прави, той се спасява по някакъв начин – било по-талантливо или не.
Аз съм актьор, моята работа е да бъда автентичен като персонаж. Аз съм. Другите не ме интересуват.
- В „Под прикритие“ явно доста хора си вършат работата.
- В първите сезони имаше брилянтен сценарен екип, с брилянтен режисьор - Виктор Божинов и нелош кастинг – ето ги трите компонента. Второ, сюжетът и темата са доста комерсиални. Говори се просто, пише се просто, използват се сленгове, тоест публиката веднага влиза във филма. В другия случай – пише се неразбираемо, патетично, актьорът не влиза в текста, режисьорът не разбира какво поставя. Резултатът – нула.
- Има ли актьорско състезание в „Под прикритие“?
- На 100 метра ли? За какво да се състезаваме – кой повече пари ще вземе ли? Всеки идва и си върши работата. Състезанието се решава от сценария. Когато го прочета, виждам колко струва този герой, какво е мястото му в сценария и какво той допринася за филма. Ако имам една реплика с кого ще се състезавам – с главния ли?
- С кой друг режисьор освен Явор Гърдев бихте работили в театъра?
- Засега не се е появил. Като се появи, ще ви кажа.
