Михаил Екимджиев: Текстът за политическата омраза не бива да е в Наказателния кодекс
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Идеите не са безпочвени, те имат своите основания, но въпросът е да не се стигне до положение, в което, вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Така коментира пред БГНЕС правозащитният адвокат Михаил Екимджиев законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерството на правосъдието.
В България страшно добре вирее словото на омразата, а от него до действия, диктувани от омраза, насочени към саморазправа с различните - с хомосексуалистите, с хора, изповядващи друга религия, с хора от друг етнос и раса, има само една крачка, каза още той.
За съжаление властите в България практически толерират твърде много както словото на омразата, така и престъпленията от омраза. Не един път съдът в Страсбург е установявал, че в България не се водят разследвания за престъпления, мотивирани от етническа или хомофобска омраза, а за обичайните престъпления - телесна повреда, принуда, насилие.
Така че има известна логика, има известна потребност да се засили отговорността за словото на омразата. Въпросът обаче е до каква ситуация ще се стигне? Защото България има не по-малък проблем от толерантността към словото на омразата и към цензурата. Рискуваме този текст, вместо да бъде насочен действително към тези, които проповядват омраза на етническа, расова и политическа основа, да се стовари върху журналистите и да предизвика цензура и автоцензура.
Характерно за България като посттоталитарна държава е, че институциите често напускат законово определените си места и предназначения и започват да се занимават с нетипични дейности. Видяхме какво направи Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси с тефтерчето на Филип Златанов, видяхме как прокуратурата и ДАНС образуваха проверка срещу президента, без да имат право на това, после видяхме какво направи ДАНС, прокуратурата и МВР с КТБ. В последно време виждаме как Комисията за финансов надзор се изживява като медиен цензор. В този контекст се страхувам, че някой по-темпераментен или по-зависим прокурор може да използва тези текстове в услуга на силните на деня политици и да го насочи спрямо журналистите, коментира Екимджиев.
Трудно е да се прецени дали ползата или вредата от този текст в момента ще бъде по-голяма. От гледна точка на свободата на словото, свободата на изразяване на мнения, на разпространяване на информация, които са наистина един морален и ценностен фундамент на демократичното общество и на правовата държава, смятам, че е много по-добре този текст да не съществува в Наказателния кодекс, за да не бъде злоупотребено с него от доказалата своята несъстоятелност и зависимост българска прокуратура.
Има достатъчно добри механизми, има комисия за защита от дискриминация, има съдебна система, която може понякога да бъде на нивото на обществените очаквания и да защити жертви на словото на омразата включително и тогава, когато то е насочено спрямо политическите опоненти. Вместо този текст да се вкарва в Наказателния кодекс, нека специализираните органи и преди всичко Комисията за защита от дискриминация да налагат по-сурови санкции, да обогатят практиката си за словото, свързано вече с омраза към политически опоненти.
И така би могъл да се цивилизова някак си политическият живот в България. Често пъти словото на омразата блика от парламентарната трибуна, но народните ни представители имат наказателно правен имунитет. С една дума този текст застрашава преди всичко хората извън политиката - журналисти, общественици, представители на неправителствени организации, които си позволяват критика срещу силните на деня. Там съзирам аз опасност, категоричен е адвокат Екимджиев.
