Михаил Миков: България прояви безотговорна позиция по големите енергийни проекти
Последвайте ни в Google News Showcase
Позицията на България беше национално безотговорна, защото не успя чрез проекта за газопровод „Южен поток“, а също така и чрез проекта за петролопровод Бургас-Александруполис да материализира геостратегическите си предимства тук на Балканите, да запази мястото си на основен транзитьор на газ в Югоизточна Европа.
Това заяви лидерът на БСП лява България Михаил Миков, предаде репортер на БГНЕС.
Според Миков „Южен поток“ даваше възможност България да усили капацитета си за пренос на газ, което на свой ред щеше да доведе до значителни приходи в държавната хазна.
„Сега, когато има такова развитие на отношенията между Русия и Турция въпросът отново трябва да бъде изваден на дневен ред, да бъде поставен на сериозна икономическа взаимна основа. България да отстоява националните си интереси, които повеляват да запази водещото си място на газов разпределител на Балканите“, заяви лидерът на левицата, намеквайки за възникналите усложнения в отношенията между Москва и Анкара, след като Турция свали руски бомбардировач Су-24 в небето над Сирия на 24 ноември тази година.
Миков подчерта, че позициите на България ще се засилят чрез реанимирането на проекта за тръбопровод, независимо от това как ще се казва той.
„Чрез реанимирането независимо как ще се казва проектът. Чрез реанимирането на възможностите за увеличаване на капацитета за пренос на „синьо гориво“ от Русия към Европа и към Балканите. Всичко това е свързано с ново осмисляне на националния ни интерес, със защитаване на този национален интерес, включително и на европейско равнище, за да може българските граждани да получат предимства от мястото на България тук на Балканите, както и от традиционно добрите исторически отношения с Русия“, категоричен е лидерът на БСП лява България.
БГНЕС припомня, че на 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Турция руският президент Владимир Путин заяви, че Москва прекратява проекта за газопровод „Южен поток“. Вместо него президентът на „Газпром“ предложи да се реализира друг проект по дъното на Черно море - „Турски поток“, който да свързва Русия с Турция, а на гръцко-турската граница да се изгради газов хъб, от който ЕС да купува руски газ на пазарни условия.
Руско-турските преговори за новата тръба вярваха бавно през 2015 г., включително и заради политическата обстановка в Турция, където се проведоха на два пъти предсрочни парламентарни избори.
На 24 ноември, в деня когато новоизбраното правителство с премиер Ахмет Давутоглу встъпваше в длъжност, турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24. Този акт на Анкара беше оценен от Кремъл като удар в гърба. Русия наложи санкции, които засегнаха и сътрудничеството в газовата сфера. Министърът на енергетиката Александър Новак обяви в началото на декември, че Русия прекратява преговорите за „Турски поток“.
На вчерашната си голяма пресконференция президентът Владимир Путин изрази своето удивление от беззъбата позиция на българското правителство по „Южен поток”, противоречаща с интересите на страната. „Изумен съм от позицията на българското ръководство. Напълно неразбираемо е по какви съображения се пренебрегват националните интереси”, заяви руският президент. „Ние влагаме 3 млрд. евро в проекта, в строителството, в работни места, заплати, доходи във всички нива от бюджета и още 400 млн. евро всяка година просто от транзит”, добави Путин по време на ежегодната си среща с журналисти в Москва.
“Първоначално Европейският парламент взе решение, че този проект не отговаря на интересите на Европейския съюз. След това ЕК поиска от България да прекрати подготвителните въпроси, а след това изведнъж холандският регулатор взе решение да ни даде разрешение за започване на строителството по дъното на Черно море. Как да започнем изграждането на морската отсечка, да потопим милиарди евро за това, а след това като достигнем до българския бряг да си останем до там?“, добави Путин.
„Южен поток“ с капацитет от 63 милиарда куб.м. газ трябваше да осигури стабилни доставки на руско синьо гориво за Централна и Южна Европа. Цената на тръбата бе около 15,5 милиарда евро.
