Михаил Миков изригна: Нинова решава еднолично, узурпира БСП като слънчево сияние. Парадокс е, че Радев възражда наследниците на Иван Костов!
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият председател на БСП Михаил Миков изригна срещу наследничката си на "Позитано" 20 - Корнелия Нинова. Тя решава еднолично, узурпира партията, казва юристът, който е също бивш вътрешен министър и председател на 42-ото Народно събрание, пред "Инфакто".
Той анализира и идеята на премиера за Велико народно събрание. "По този начин Борисов изземва тезите на протестиращите и по-точно на водачите на протеста, основно свързани със съдебната власт. На второ място, Борисов печели време. Но големият въпрос е струва ли си всичко това на фона на другите големи социално-икономически проблеми пред България. Защото всички останали проблеми ще минат на заден план, когато започне обсъждането на Конституцията.
Може би някой убеждава Борисов, че така е възможно да се избегне служебният кабинет. Но такъв кабинет не е толкова важен, че чак заради това да се свиква Велико народно събрание и да се прави нова Конституция. Един служебен кабинет е силно ограничен за правене на политика. Ако пък става дума за наказателно преследване, то това е работа на прокуратурата, а не на кабинета, независимо дали е редовен, или служебен.
Но наистина има нужда от промени в частта за съдебната власт на Конституцията. Припомням, че когато последните промени бяха направени, тогава БСП беше категорично против. Христо Иванов беше министър на правосъдието и беше основният инициатор. Висшият съдебен съвет се капсулира в отделните съставящи го квоти.
Участието на обществеността в състава на Висшия съдебен съвет беше силно занижено. Колко адвокати днес има във Висшия съдебен съвет, колко научни работници, колко юристи, бивши прокурори и съдии, които не очакват да се връщат в системата?! Мисля, че отговорът е ясен – нула. Конституционната ревизия на Висшия съдебен съвет с двете колегии, направена от мнозинството на ГЕРБ с активността на Христо Иванов, доведе до днешния резултат, срещу който се протестира и се иска още повече от същото. В крайна сметка съдебната власт в България не е pro domo sua (в свой интерес, от лат.) за магистратите. А тя е нещо, което харчи парите на данъкоплатците. И българските граждани, които са извън тази система, също трябва да имат поглед и участие в решенията, които се вземат там. Това е моята позиция, която съм отстоявал и при предишната ревизия", казва Миков.
Кой анаризира също имаме ли нужда от нова Конституция, или само от малки промени. "Смятам, че няма нужда от нова Конституция. Огласените идеи за промени не могат да бъдат основание за Велико Народно събрание и чисто нова Конституция. Освен ако с тях не се цели да се отвори процедурата, а след това да се търсят други сериозни ревизии в Конституцията. Само че възниква въпросът - една следваща Конституция ще бъде ли по-социална?! Защото очевидно конфигурацията на политическите сили не може да очертае едно ляво мнозинство. Дали пък някой не си прави сметка да прекрои модела от парламентарна република към нещо друго, към полупрезидентска или президентска. Да не говорим за евентуално възстановяване на идеята за монархията. Затова големият въпрос е нужно ли е това на българското общество? Дали то няма да подмени голямата тема за неравенствата, за икономическото състояние, за демографската катастрофа на България."
Около прокурора кой знае какво не може да се направи. След промените при влизането ни в Европейския съюз, тогава ГЕРБ още не съществуваше, ние бяхме инициаторите и макар и на ръба на риска за някаква евентуална намеса се въведе отчетността на главния прокурор пред Народното събрание. Което означава доклади – годишни и по конкретни поводи", казва Миков в контекста на осветените намерения на Божков, който би искал прокурорът да се превърне във фигурант като президента.
"Винаги, когато става дума за такива промени, се появяват интереси. От различни страни. 30 години след изработването на Конституцията България изглежда по съвсем друг начин. Най-важната промяна беше отношението към собствеността върху средствата за производство. Преходът приключи, когато средствата за призводство станаха частни и попаднаха в ръцете на малцина. А тези, които очакваха друго от икономическото и социалното развитие на България, останаха излъгани. Иначе, за прокурора са възможни различни модели. Може да е чиста функция на изпълнителната власт, възможен е и междинен вариант, избор от Народното събрание, а ние сме избрали вариант, при който той е независим.
Няма панацея, няма универсален вариант. Много зависи от самия човек, който изпълнява функцията. Как разбира той разделението на властите, как разбира справедливостта. И това се отнася не само за позицията на главния прокурор. А за всяка една отговорна държавна позиция. Ако прокурорът е функция на изпълнителната власт или е избиран от Народното събрание, тогава пък ще има обвинения, че е политически пристрастен и т.н."
Миков говори и за това как БСП ще действа по това предложение на Борисов. "БСП не отрича априори възможността за провеждане на Велико народно събрание. Аз обаче смятам, че няма нужда от Велико народно събрание, има нужда от уплътняване, законодателно претворяване на Конституцията. И то най-вече в частта за правата. Пише, че здравеопазването е безплатно. Но като отидеш в болницата, ти казват „изборът на екип струва еди-колко си“. БСП не трябва да припява в този хор за Велико народно събрание. Категорично трябва да заяви, че тази Конституция е добра и не тя е виновна за всичките неудачи на хората през този 30-годишен период. Недейте да заблуждавате хората, че някакви промени в Конституцията ще направят живота им по-добър!"
"И тук възниква въпросът ползва ли Корнелия партията като пиар агенция за своята кампания за председател? Прави някакви съвсем безсмислени активности, за да изглежда борбена в очите на партийните членове. Онзи ден имаше пак свикване на парламента по нейно искане, което не доведе до нищо.
И като статус. И като финансови ресурси. И като медии Корнелия ползва партията. Ако съвсем за малко погледате партийната телевизия, веднага ще видите, че това не е телевизия на БСП, а е телевизия на Корнелия Нинова. Там гласовете, които заклеймяват нейните опоненти, враговете с партиен билет, са най-силно звучащите. И няма шанс човек, който не споделя слънчевото сияние около Нинова, да се дореди до ефир. А за свикването в парламента по време на ваканция, като видях колко малко хора има в пленарната зала, си зададох въпроса: толкова ли нямаше политическа преценка какво ще се случи, толкова ли нямаше възможност да се потърси осигуряване на кворум?! Защо БСП трябваше да изглежда безпомощна в празната пленарна зала?!
Другото, което си помислих като гледах онзи ден парламента, е последното заседание на Националния съвет отпреди около двайсетина дни, когато Нинова с верните си пажове стояха затворени в нейния кабинет на третия етаж, а долу се бяха събрали около 70-80 души от Националния съвет. Тогава Нинова провали кворума на заседанието. Това е някаква ирония на съдбата, че двете събития се случват в такъв къс отрязък от време. Как можеш да виниш парламентарното мнозинство, че е провалило кворума, след като ти си направила абсолютно същото в собствената си партия?! Тоест губиш моралната възможност да се възмущаваш, че ГЕРБ правят така, че в парламента да няма кворум. Защото несъмнено бягството от дискусия и в двата случая е много укоримо.
С много викане Корнелия опитва да стигне до партийната членска маса, която няма информация и представа за парламентарния и политическия живот. Явно е, че тази ербап политика, която се демонстрира, още повече от дама, има качеството да заблуждава относно действителността. В цял свят популистките, народняшките партии работят с такива механизми. Хората се хващат на това, но то не привлича знаещите, можещите хора, тези които имат реална преценка за политическите процеси и механизми в България.
Уж БСП иска оставката на правителството заедно с протестиращите веднага и сега, а Корнелия настоява за актуализация на бюджета.
Въобще искането за оставка на правителството е доста интересно, звучи атрактивно и радва много хора, но големият въпрос е за парламентарното мнозинство сега и след едни избори. Всяко правителство е функция на парламентарно мнозинство. И когато се казва „Оставка!“, трябва да се обясни на хората, че има два варианта. Или днешното мнозинство избира ново правителство, или това ще се прави от мнозинството в следващото Народно събрание. А как ще изглежда то? Все пак политиката не е тото. Самото искане на оставка е атрибут на тази ербап политика. Периодично трябва да крещиш „Оставка!“. А практиката от последните четири години показва, че това по никакъв начин не се отразява на стабилността на управляващото мнозинство. За съжаление, това не носи и прилив на доверие към БСП като основна опозиционна сила. Защото викането на висок глас „Оставка!“ не може да замени политическите идеи и послания, които хората да оценят като алтернатива на днешното дясно управление.
С всичките си действия БСП налива енергия във възраждането на т.нар. градска десница.
БСП отвори широко вратата за реанимацията на градската десница, съдружниците на Борисов и наследниците на Костов. Днес те са най-активни по площадите. Най-парадоксалното е, че и президентът Радев участва в това мероприятие. И вместо БСП да потърси сблъсък с ГЕРБ на парламентарно равнище, където има предимствата да е основна парламентарна сила в опозиция, тя се опитва да е на улицата. Битката трябва да е в парламента и там да се роди алтернативата като политика, а не толкова като персонаж. Площадът днес ражда друга дясна алтернатива на дясното управление на ГЕРБ, в която участват и познати герои. Включително с отношението си към БСП и лявото.
В залата пред Националния съвет съм споделял този риск на глас. Това съм го казвал и на Областен съвет. Даже един колега от Областния съвет преди няколко дни ми каза: „Знаеш ли, въобще не вярвах на тези неща, които ги говореше преди месец, когато започнаха протестите, но се оказа прав.“ Кои са печелившите от протестите? Тези, които довчера ги нямаше в социологическите изследвания, но днес все по-силно започват да присъстват. И то заради площадни мероприятия, а не с някаква сериозна алтернатива на политиката на ГЕРБ. Затова за Борисов е лесно да прегърне техните идеи.
БСП захрани началото на тези протести, като осигури подкрепа за Радев, който вдигна юмрук именно сред електората на БСП пред президентството.
Да, там участваха и БСП и президентът. Нямаше добра преценка за реалната ситуация и какво ще се случи. Негативният вот антигерб няма да отиде в основния опонент на ГЕРБ по дефиниция – лявото, а ще отиде в ново или друго дясно. Това е в интерес на бизнес кръгове или на фактори, които не искат в България да има ляво управление", казва Миков.
Той казва и какво налага да се събират подписи и по този начин да се свиква Национален съвет.
"Налага го инатът на Нинова. Тя очевидно си представя, че като я изберат сега пряко и с ръкопляскания, и като отстрани всички, които имат различно мнение, ще цъфне и ще върже. Нищо подобно няма да се случи. Участието в политическите партии е доброволно. То не е участие във фирма, не е участие по трудов договор. Така че всеки може да си събере вързопчето и да се оттегли, или да намери друго място, където да търси реализация на политическите си идеи. Това явно не го разбират и съпругите на Сашо Симов и Иво Христов, евродепутата, които истерично призовават във Фейсбук такива „плевели“ като нас да бъдат изтръгнати от БСП", убийствен е в коментара си Миков.
По отношение на президента казва:
"Радев има симпатията на мнозинството от БСП и гражданите. Само че много хора не си задават въпроса каква е неговата позиция по темата за надпреварата във въоръжаването. А днес ние сме свидетели на една нова надпревата във въоръжаването и няма какво да си затваряме очите. Това е безспорен факт от днешното развитие на международните отношения. И нито Радев, нито ръководството на БСП поставя този въпрос за разглеждане. А един от големите, пробните камъни на лявото е отношението към надпреварата във въоръжаването. Ето още един въпрос, който може да се превърне в допирна точка между ляво и дясно, особено пък, когато президентът произхожда от милитаристичните среди."
"Колко до жаргона „мутри вън“, ще кажа, че както Радев е избран на избори, така и парламентарните мнозинства се формират на избори. Може би ще понеса много критики от БСП след това интервю, но това е истината. Колкото той има право да претендира да представлява народа, толкова и партийните избраници вътре в парламента имат това право. В крайна сметка подобни изрази надхвърлят нормалните отношения между институциите", смята Миков.
"И днес всички жънем резултатите от тази деинституционализация, от тази война между институциите. Едноличните органи, какъвто е президентът, винаги са имали изкушението да потърсят повече власт. Въпросът е, че когато се кълнеш в Конституцията, ти трябва да приемеш съдържанието на институцията такова, каквото е. Ако не – излизаш, правиш партия, побеждаваш и управляваш или пък убеждаваш хората да променят Конституцията и тогава играеш в другата роля. Радев в това отношение не е изключение. И преди него е имало президенти, които са имали желание за повече власт.
Понеже Корнелия Нинова е слаб стратег и не знае как да води политическата игра, БСП всъщност се влачи след Радев. Радев е острието на борбата с ГЕРБ. Отсъствието на позиции в БСП по традиционни въпроси, които преди социалистическата партия е отстоявала и защитавала като например парламентарната република, това е някаква форма на създаване на фона на Радев, на който той се изявява. И това е част от причините да искаме заседание на Националния съвет."
Миков отговаря и защо Нинова, която вече е в оставка, явно не спазва никакъв устав, правила, а има самонадеяност, може би заради външни импулси, обещания, насърчаване, Божков, посолства.
"Може би и характерът има значение. Но не могат в никакъв случай да бъдат изключени някакви интереси. При политическата мътилка всеки търси реализация на своя интерес в бъдещ период. Но това не са интересите на мнозинството граждани и избирателите на БСП", категоричен е Миков.
Той смата, че изборът за председател на БСП е предрешен. "Споделям всичко, казано от Вагенщайн. Джеки има зад гърба си смъртни присъди. Той е видял всичко в този живот. Вагенщайн бие тревога, бие камбаната. Той коментира именно тази подмяна на ценности, каквато е Бузлуджа за лявото, с жълтите павета, с които се асоциира властта. Замяна на идеите заради ползване на властта на всяка цена. Това е неговата голяма болка. Но най-важното в интервюто е, че въпреки че е силно тревожно, то всъщност дава кураж. Дава кураж на много хора, че не всичко е изгубено, че трябва да продължим да търсим пътища за идеята.
Вагенщайн директно заявява, че партията е приватизирана. То личи от всичко. То се усеща. Лесно се говори за демокрация, но много трудно се реализира. Особено, когато човек не е изграден сам по себе си като демократ. Лявото никога не е било силно благодарение на авторитарни водачи. Лявото винаги е било силно с възможността да обединява множество хора. Включително и чрез създаването на лидерски групи с авторитет, които привличат различни среди. Включително и с отношенията вътре на другарство, а не на конкуренция, която е основна ценност на десницата.
В момента БСП можеше да бъде една стабилна, експертно добре защитена партия. В тази криза тя можеше да бъде гарант за нормалитет в обществото. Вместо това Корнелия предлага на политическата сцена една разделена, нестабилна партия, с интриги и крамоли вътре в структурите.
Затова страда Вагенщайн и то основателно. Просто беше подменена одеждата на БСП и тя замяза на популистки проект. И остана само етикетът. Останаха трите букви, които лесно могат да бъдат приватизирани. Понеже Корнелия няма политически бекграунд, а по-скоро бизнес, технократски, стигнахме до още една тежка последица – деполитизацията на партията. Свеждаш партията до сметките можеш ли да участваш във властта, а не с какви идеи. Дясното може да прави тези сметки, но за лявото това е убийство. Партията в момента организационно е в колапс. Финансово е в много тежко състояние, заборчняла", не крие болката си Миков.
