Треска тресе пловдивския свинар и радомирския коняр
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дяволът има много лица. Хеле пък в България. Тук се чувства като у дома си – винаги търсен, винаги приет. Няма да е преувеличено, ако кажа, че политическият екзорсизъм е едно от най-нужните неща по тези земи. Внезапното, но не неочаквано събуждане на проекта на Георги Първанов АБВ изисква отговорът на няколко въпроса - „кой“, „какво“, „кога“, „с кого“, защо“, “къде“, „как“. Нека започнем поред с отговорите.
АБВ е цинична, политически амбивалентна и разположенa отвъд дясното и лявото. Това творение на Гоце беше замислено като удобен и ефективен инструмент, който да позволи на Първанов да продължи да мишкува в българската политика. Същински дребен, балкански политически хитрец, копиращ несръчно цар Мидас, който превръщал според митологията всичко, до което се докоснел, в злато. Нашият Гоце има способности да превръща всичко, до което се докосне, в нещо друго. Нецензурно е и затова ще го спестя. За по-бързо подсещане ще кажа, че неговият храненик Борисов навремето описа това нещо като обвито в целофан.
Гоце обича /и умее/ да покварява навред. Веднага давам примери. Времето е 2006 г., седмицата между първия и втория тур на президентските избори. Между първия и втория тур на изборите Надежда Михайлова каза следното в интервю за един новинарски сайт: „Георги Първанов е историческа победа на десницата"?! И допълни, че ще гласува на втория тур за Гоце. После се разбра, че е в преговори с него да бъде изпратена като представител на България в ООН. Не й се получи, затова пък Гоце ни отрови живота още пет години, а един архар си замина мърцина.
Ако беше само издънката с архара – с мед да го намажеш. Бившата членка на БКП и седесарска депутатка Елеонора Николова, която вече беше избрала свободата от НИС на СДС и готвеше да се парашутира в ново амплоа, каза нещо, което може да претендира за цинизъм на прехода: „Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Петър Стоянов".
Подкрепа за Първанов побързаха да заявят тогава и другите „десни“, все бивши сини от СДС и ДП - Николай Младенов, Мария Капон и Димитър Абаджиев. Защо са го направили ли? Заради същото като другите две – за да си осигурят попадане отново сред галениците на „фабриката за луксозни съдби“, каквато представлява българската политика.
Днес научаваме още по-любопитни факти. Преди няколко дни ПР специалистът Арман Бабикян изнесе в предаването „Гореща точка“ по ТВ 7 информация, съобщена му от Николай Младенов преди 7-8 години. Тази информация остана напълно незасечена от другите медии, видео файлът с участието на Бабикян и Методи Андреев не беше качен във видео архива на предаването, а водещата Ива Николова, която след предаването се е сетила, че Мария Капон лично й е разказвала преди години тази случка, не продължи с доразвиването на успеха, който можеше да се получи от това много важно свидетелство. Все пак става дума за нещо, което трима живи и здрави души са видели с очите си – че Гоце идва в къщата на Борисов в Банкя и двамата мишкуват и до днес.
Това мишкуване не оставя много възможности за нормалност в отечеството. ГЕРБ тогава ги нямаше още, но контактите на Борисов и Гоце бяха с дълга традиция. Каква е историята? Борисов кани на вечеря у дома си в Банкя Николай Младенов, Димитър Абаджиев и Мария Капон. По едно време на Борисов се обажда Първанов и не след дълго пристига в къщата в Банкя. Борисов го приема в една друга стая, говорили каквото говорили и Първанов тръгнал да си ходи. И тогава тримата гости на „антикомуниста“ Борисов дочули следната фраза, която после едно към едно преразказали на Бабикян. На вратата Първанов се обърнал към Баце и казал: И както се разбрахме – ти работиш вдясно, а аз – вляво“.
И тримата свидетели на тази среща и на тези думи са живи и здрави – досега никой не се сети да ги попита вярно ли е това, което са казали на Бабикян? Това не е първият случай на мръсни договаряния между т.н. „ляво“ и т.н. „дясно“. Ето какво каза друг от несменяемите храненици на фабриката за луксозни съдби – другарят Иван Йорданов Костов на 28 април 1998 г., малко преди ключовия за политическото оцеляване на Георги Първанов 43-ти конгрес на БСП, проведен на 1 и 2 май същата година : „Моят кандидат е Георги Първанов и ще работим в тази насока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става, все още имам надежда, че нашият кандидат /Георги Първанов, бел.моя/ ще спечели.“
„Аз мога да работя с много хора. Мога да работя с БСП. Спомнете си, че аз бях начело на управлението, когато БСП се включи в консенсуса за евроатлантическите ценности и се извърши този голям геополитически завой, страната застана силно на курса на европейско членство и на курса за членство в НАТО". Това пак е Иван Костов. Този път единадесет години по-късно - март 2009 пред НОВА, в навечерието на парламентарните избори.
Ето го задкулисието, ето „кой“! „Какво“, „кога“,“с кого“, „как“ са малко или много лесни за отговор – днес всичко се пази в интернет, а което го няма там, го има в моя архив. По-важният въпрос обаче е „защо“. Идват важни избори и понеже Георги Първанов не успя да пребори Станишев досега, на него му е нужен допълнителен инструмент в тази война. Първанов извън БСП е нула. А един сръбски хуморист беше казал, че когато нулата се разболее от комплекс за величие, се чувства като ореол. Та и с Гоце така. Казано иначе - става дума за водеща се от две години и ескалираща безмилостна битка за оглавяването на БСП от Първанов след тези избори. Не е невъзможно - ако левите спечелят евровота през май - Станишев да отиде еврокомисар. Затова той ще направи всичко, което можете да си представите (а и това, което не можете – пак), за да запази това правителство поне до есента, за да бъде предложен за еврокомисар в нова ЕК, оглавена от Мартин Шулц. Втора причина за трескавото раздвижване покрай Гоце и компания е, че обръчът от олигарси и фирми вече се задъхва.
Поради двегодишното отсъствие на патрона им от висшата власт, много от тези обръчи са или пред фалит, или в силно разклатено финансово състояние. Тези обръчи и „бизнесмени“ са такива – не могат да оцелеят, ако не са подобно на плевел впити в снагата на публичните пари. Ето, един пловдивски свинар и неговият прислужник – коняр от Радомир, ги тресе треска. Затвориха телевизията, уволняват наред, започнаха да играят само на къси позиции. Днешният президент е друго недоразумение и около него също има обръчи. Те го предложиха за министър, те го тропосаха за президент заедно с румнаджиите, те днес искат да капитализират от тази комбинация. В нерадостно финансово състояние са, дължат стотици милиони и се надяват на ирландската пастирка да ги реинкарнира чрез властта.
И накрая, но не по важност – Гоце отиде твърде далеч в ангажирането си с московските интереси на Балканите, а чрез АЕЦ „Белене“ – и в Европа. А московците не прощават, ако вземеш от тях, а не им отговориш с дължимост. Може да им хрумне да му устроят среща с някой от бившите му съветници.
