ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Младите лекари и специализантите по медицина са сред най-изложените на риск от „прегряване“ на работа и развитие на т. нар. burnout синдром. Това съобщи проф. Весна Кесич от Клиниката по акушерство и гинекология към Университетския клиничен център на Сърбия на 11-ия конгрес на Югоизточно-Европейския медицински форум, който се състоя в Пловдив и Смолян от 8 до 11 септември.
Проф. Кесич изнесе данни от американско проучване сред 15 хиляди лекари в 24 специалности. Като причина за усещането за прегряване на работа те посочват огромната си, излишна натовареност с бюрократични дейности и административни задачи, липсата на уважение от колегите и работодателите им, както и дългото работно време.
„Данните сочат още, че при 60 или повече часа седмично работа това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, ако часовете са 84 и повече седмично", каза проф. Кесич и добави, че лекарите с този синдром допускат грешки с дозите на лекарствата, трудно контактуват пълноценно с колегите и с пациентите си, често страдат от безсъние.
„За съжаление нерядко се наблюдава и прекомерна употреба на хапчета, алкохол, тютюнопушене, дори могат да възникнат идеи за самоубийство“, съобщи още проф. Весна Кесич.
Най-засегнати от "прегряването" са анестезиолози, хирурзи, акушер-гинеколози, педиатри, специалисти по вътрешни болести. А най-рядко от синдрома страдат невролозите. Работещите в кардиологиите, младите лекари и жените медици са изложени повече на бърнаут синдрома.
