МНОГО ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Отбелязваме събора на светите Доростолски мъченици
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Събор на св. Доростолски мъченици - Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началотоси от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление тяхната памет е потънала в забрава. Знае се твърде малко за живота и мъченическата смърт на почитаните през периода на Първата българска държава светци.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
С решение на Светия Синод на 10 юли 2016 г., в Силистра се проведе първият Събор в памет на Доростолските мъченици. Празникът е бъде подвижен и ще се чества всяка година в третата неделя след Петдесетница.
В Събора на Доростолските мъченици имената на светите мъченици: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий Доростолски, св. Калиник, св. Кирил Доростолски и др.
Представяме кратки сведения за някои от тях:
Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.
Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин“. Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305) и Максимиан (284-305), той бил обезглавен след жестоки мъчения.
Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му – 20 ноември.
Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. Св. Дасий бил включен в Синаксара на Цариградската патриаршия, в историята на Хиероним и др. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ в.). Св. Дасий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.
В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея „Диоцезиано“ се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол“.
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.
Управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях. На брега на Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.
Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305), при заповедта да принесат жертви на езическите богове.
Управителите на Доростол организирали пищни тържества, на които присъствали жители не само на града, но и на околните селища. Когато честванията свършили, някой издал на императора, че тримата братя – Дадас, Максим и Квинтилиан не се подчиняват на заповедите на императора. За тях били изпратени войници, които уловени светците по време на молитва и ги довели на съд.
Управниците разпитали братята, които изповядали смело християнската вяра. Тогава управителят предложил на свети Максим да стане жрец на бога Зевс. Но той изобличил Зевс и отново изповядал Истинския Бог.
Управителят се опита да склони Дадас и Квинтилиан, но те отвърнали, че ще последват своя брат. Мъчениците били изпратени в затвора и там се молели за спасението на душите си. В полунощ, когато светиите спели, дяволът му се яви, за да ги изкуши. Но когато те се събудили, видели ангел, който им казал да не се страхуват и, че тяхната надежда ще ги отведе до Бога. На следващата сутрин, Тарквиний (управителят) казал на братята, че боговете в сън са му открили волята си да убие братята, ако те не признаят идолите. Мъчениците отговорили, че Господната воля е те да загинат в Негово име.
След няколко дни на изтезания и разпити мъчениците били осъдени на смърт. Били отведени в родното им селище и там обезглавени (+ 286).
Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождат от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години. Когато започнали преследванията на християни, Пасикрат и Валентин открито изповядали вярата си в Христос. По време на процеса мъченик Пасикрат заплюл идола на Аполон и отказал да принесе жертва.
Братът на св. Пасикрат го молел да принесе привидно жертва на идолите и така да се спаси. Но мъченикът сложил ръка върху огъня на олтара и казал: Мъченик Валентин също заявил готовността си да страда за Христа. Когато мъчениците били отведени за изпълнение на наказанието, били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхуват от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени(+ 288).
2. Св. мъченик Якинт († началото на II в.) - римският император Траян (98-117) започнал жестоко гонение против християните, като изисквал от всички свои поданици да се покланят само на идолите.
При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Якинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил таен християнин.
В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете. В това време Якинт се молел в своята стая на истинския Бог. Един от другарите му казал за това на царя. Царят повикал Якинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Якинт отказал, като заявил, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, но той все повтарял: "Аз съм християнин, Христа почитам и на него са покланям". Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена.
Якинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Якинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.
